Производството епо реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. Б. К., понастоящем в затвора Б. дол против решение №3 от 05.01.2015г., постановено по адм. д. № 1790 по описа за 2014г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на постановеното решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер.

Ответникът - Главна дирекция "Ипълнение на наказанията" оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жлаба и правилност на постановеното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, като разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил иска на М. Б. К., понастоящем в затвора Б. дол против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от по 5 000 лв. поради незаконни действия и бездействия на длъжности лица от затвора [населено място] по неговото настаняване в килия с обща площ под 4 кв. м. и поради липса на тоалетна в килията, респективно използване на кофа за удовлетворяване на физиологични нужди, Периодът, за който се претендира обезщетение, е от 23.05.2012 г. до 30.05.2012 г., когато ищецът е бил в килия № 19а в затвора [населено място] по повод негово явяване в съдебно производство пред Административен съд [населено място]. Съдът е приел, че твърдението за понесени неимуществени вреди от нарешение на чл. 3 от ЕКПЧОСе недоказано поради краткия престой на ищеца в посочените от него условия. Липсата на вради според съда сочи на неосонвателност на исковата претенция.

Така постановеното решение е вадилно, допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушени на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. съдът от факитческа страна е установил, че ищецът К. е осъден от Окръжен съд [населено място] на наказание „доживотен затвор“ при специален режим на изтърпяване на наказанието, съобразно чл. 61 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), Първоначално наказанието е изпълнявано в затвора [населено място], а от 2010 г. в затвора [населено място] дол.

За времето от 23.05.2012 г. до 30.05.2012 г. ищецът със статут „чужда делегация“ е постъпил в затвора [населено място], за да може да се яви пред 13-състав на Районен съд [населено място] по ч. н.дело № 1514/2012 г. по описа на цитирания съд видно от справка на началника на затвора –В., като за посочения престой в този затвор ищецът е бил настанен в килия № 19а, находяща се в зоната за повишена сигурност,

Установено по делото е, че спалното помещение № 19а е с размери 2.0 /1.90 м. Обзаведено е с двуетажно легло, два метални шкафа и малка маса. Към м. май 2012 г. в тази килия не е имало обособен санитарен възел с течаща вода Достъп до такъв е осигуряван сутрин, обед и вечер по график, както преди и след престой на открито и с оглед индивидуалните потребности. Осигурени са били лични преносими тоалетни. Лишените от свобода са съхранявали питейна вода в пластмасови бутилки.

От гласните доказателства се установява, че ищецът през 2009 г. е бил приведен в затвора [населено място] дол, но след средата на м. май 2012г. е бил в затвора –В. за 7-8 дни с цел участие в гражданско дело. Тогава ищецът е бил настанен в килия № 19а, която се намира в Іа коридор на затвора. До 2001 г. тя е била стая за раздаване на храна, а впоследствие е ползвана за спално помещение. Нейните размери са около 1.50 м. на 1.90 или 2.0 м. Има шублер със заварен метален капак, дървен под и прозорец с размери 1.20 м/0.80 м., Има две легла /едно над друго/ с размери 1.90 м. на 0.80 м. В килията са поставени маса и един шкаф, Пътеката за движение е около 0.80 м. Физиологичните нужди са се удовлетворявали в пластмасова кофа. Едва през м. август 2013 г. е обособен самостоятелен санитарен възел. По време на исковия период ищецът е бил сам в посочената килия. Тогава е бил пускан три пъти дневно за по един час извън килията, когато е можел да си напълни вода за пиене, да ползва общия санитарен възел и да изхвърли кофата си. Според свидетеля по преценка на надзорния охранителен състав на затвора се е разрешавало и по друго време да се излиза от спалното помещение. След вечерната проверка в 22 ч. килиите не са се отваряли, освен при спешен случай. През м май 2012 г. в зоната със засилен надзор и охрана на затвора [населено място] е имало течаща вода само в банята и общата тоалетна. Свидетелят заявява, че ищецът е гняв, че е бил настанен за пореден път в килия № 19а. Ядосвал се, че е нямало достатъчно въздух, помещението е било тясно. Споделял е, че се чувства „ като в гроб“. Оплаквал се е на отрядните за условията в килията, но не е бил преместван поради липсата на друга свободна килия. Ищецът е споделял със свидетеля, че избягвал да ползва сутрин кофата в килията за удовлетворяване на физиологични нужди, защото тя цял ден щяла да стои пълна, Трудно му е било да ползва кофата, която се чупи от тежестта на неговото тяло. Свидетелят твърди, че ищецът е можел да излиза от килията сутрин от 6.45 ч. до 7.45 ч., по обяд - от 13 ч. до 14 ч. и вечер - от 17 ч. до 18 ч. и е можело ищецът да бъде настанен за процесния период в килия №18, Съдът е установил, че няма издаден изричен административен акт за настаняването на ищеца. в килия № 19а за времето 23-30.05.2012 г. За този период от време не е имало разписани писмени правила за реда по настаняване на лишени от свобода със статут „чужда делегация“. За времето от 23-30.05.2012 г. в зоната за повишена сигурност е имало настанени 9 лишени от свобода със специален режим, 4 лишени със строг режим и 5 лишени на основание чл. 248 от ЗИНЗС. В същата зона има 12 спални помещения. За времето от 23 до 30.05.2012 г. не е имало други свободни килии, освен № 19а.В допълнителна справка от /26.11.2014 г. началникът на същия затвор сочи, че за процесния период от време в зоната за повишена сигурност са били настанени общи 18 лица : петима в килия № 15, която е с площ от 21 кв. м. ; по един лишен от свобода в килии № 16, 17, 18,19, 20, 21,22,23 и 24, всяка от които е с площ от по 6.4 кв. м.; по два лишени в килии № 18 и № 24, а в помещение № 25 са били настанени двама души при площ от 10.9 кв. м. В същото писмо са сочи, че самостоятелни санитарни възли в килиите са били обособени в края на м. ноември 2012 г. За периода 23-30.05.2012 г. не е имало свободни спални помещения със самостоятелен санитарен възел и площ от по 4 кв. м. за всеки лишен от свобода. В писмо вх. № 28.11.2014 г. началникът на затвора –В. конкретизира, че през м. май 2012 г. в спално помещение № 18 е имало две легла, а в килия № 20 – едно легло. По двама лишени от свобода са били настанени през м. май 2012 г. в спални помещения №18 и 24, а по един затворник в килии № 16, 17, 19, 20, 21, 22 и 23- лист 103, Съдът е в мотивите си е констатирал и това, че с решение по адм. дело № 2683/2013 г. Адм. съд [населено място] е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца К. от 1000 лв. заради незаконни действия и бездействия за времето от 17.09.2008 г. до 01.06.2009 г. по настаняване на същия в килия № 19а на затвора [населено място] при недостатъчна жилищна площ, заедно с друг лишен от свобода /страстен пушач/, удовлетворяване на физиологични нужди в кофа в килията в присъствието на друг затворник и хранене в килията,

Въз основа на посочените факти, които настоящата инстанция следва да възприеме изцяло поради необорването им от ответната страна и на осн. чл. 220 АПК, ВАС намира, че първостеренният съд е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи. Неиправилно съдът, поради сравнително краткия престой на ищеца в килия №19а при посочените по-горе условия, е приел, че забраната за нечовешо и унизително отнасяне, съдържаща се в чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОСне е нарушена. Съдът е обсъдил приложимите стандарти, като е приел, че ЕСПЧ в съдебна практика обективира своето разбиране за „нечовешко“ и „унизително „ отношение. Той определя едно отношение като “нечовешко” когато, inter alia, то е умишлено, прилагано е в продължение на часове и е причинило или фактическа телесна повреда, или силно физическо и психическо страдание. Той счита едно отношение за “унизително”, когато то е било такова, че е предизвикало в жертвите усещания за страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и обидят (виж Kudła v. P. [GC], no. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000‑XI). Въпросът дали целта на отношението е била да унижи или обиди жертвата е още едни фактор, който следва да се вземе предвид, но липсата на каквато и да е цел не може убедително да изключи нарушение на Член 3 (виж P. v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECПЧ 2001‑III, и K. срещу Русия, no. 47095/99, § 101, ECПЧ 2002‑VI). Необосновано обаче тези стандарти не са приложени спрямо ищеца. Необоснован е изводът, няколкократното извеждане на ищеца до санитарните помещения на етажа и краткия престой за периода 23-30.05.2012г. не надвмишава неизбежното ниво на страдание, присъщо на законосъоразното изтърпяване на наказанието. Решенията на ЕСПЧ, като тук е уместно да се цитира дори само пилотното решение по делото Н. и др. с/у България, без изключение сочат, че независимо от продължителността на престоя на лишениет от свобода или задържани лица при посочените по-горе условия, са поставени при нечовешки и унизителни условия по см. на лч. 3 ЕКПЧОС Без значение е периодът от време, през който лицата са търпели посочените условия - той има значение само за определяне на размера на обезщетението. Без значение също така е и обстоятелството, че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятни условия от останалите затворници, т. е. и други лишени от свобода също са търпели същите условия. Нарушението на чл. 3 ЕКПЧОСе налице дори за сравнително краткия период от 23-30.05.2012г.. наличието на нарушение на основно право сочи на понясяне на неимуществени вреди - накърняване на човешкото достойнство, дискомфорт, унижение. Ето защо като не е приложил установените от ЕСПЧ стандарти на доказване, макар да се позовава на тях в мотивите към решението си, административният съд е нарушил съдопроизводствените правила, а оттук - допуснал е нарушение на материалния закон и е постановил решението си при необоснованост на правните изводи. С оглед изложеното решението на Адимнистративен съд - В. следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът на М. Б. К. бъде уважен до размер на 100 лв, които настоящата инстанция намира за справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД. Този размер е съобразен най-вече с периода от 7 дни през който ищецът е пребивавал при посочените условия, взето е предвид ибстоятелството, че нарушението на чл. 3 ЕКПЧОСе прекрътено чрез извеждането му от килия № 19а, не са налице доказателства влошаване на физическото и псичхично здраве на ищеца в резултат от пребиваването му при тези условия, а също така и практиката на съдапри подобни случаи. В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3 от 05.01.2015г., постановено по адм. д. № 1790 по описа за 2014г. на Административен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на М. Б. К., понастоящем в затвора Б. дол обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 23.05.2012г. до 30.05.2012г., в размер на 100 / сто лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2014г. и до окончателното й изплащане.

Отхвърля иска на М. Б. К. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" останалата част до предявения размер от 5000 лв. Решението не подлежи на обжалване.