Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Център за спешна медицинска помощ-С. /Ц.-С./, представляван от д-р Г. И. Г., с която е оспорена разпоредбата на чл.3, т.6 Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в частта която се отнася до центровете за спешна медицинска помощ.

В жалбата се твърди, че текста на чл.3, т.6 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в частта която се отнася до центровете за спешна медицинска помощ е приета в противоречие с материални разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1 от КТ, че намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Твърди се, че при извършена оценка на риска на работните места в Центъра за спешна медицинска помощ-С. не е констатирано наличието на рисковете за живота и здравето на работниците в Центъра, които да не могат да бъдат намалени или отстранени.Твърди се още, че е налице обективна невъзможност за въвеждането на намалено работно време в центровете за спешна медицинска помощ, предвид чл.7 от Правилник за устройството и дейността на Ц., както и предвид недостига на персонал в Ц.-С.. Според жалбоподателя при въвеждането на намалено работно време /седем часа/ на работниците и служителите, оказващи спешна медицинска помощ, и при спазване на чл.142, ал.4 от КТ се налага преминаване на трисменен режим на работа и предвид съществуващата численост на медицинския персонал на Ц. С. би се стигнало до невъзможност да се...