Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на Митница В. срещу Решение №2382/12.11.2015 г., постановено по адм. д. №765/2015 г. по описа на Административен съд Варна, ХХIV състав, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила оспореното му решение. Ответникът по жалбата не взема становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Варненският административен съд е отменил решение към ЕАД 15BG002000H001008-3/02.02.2015 г. на началник на Митница В., с което е увеличена митническата стойност на декларираните стоки и е определен допълнителен ДДС за плащане в размер на 5812.07 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че нито в процесното решение, нито в становището на „тарифна политика“ са изложени мотиви, защо е неприложима разпоредбата на чл.36, ал.2 т.1 от ЗМ, а именно митническата стойност да бъде определена въз основа на договорната стойност на идентични стоки. Съгласно законодателната уредба, едва след като този метод се окаже неприложим, митническите органи имат законовото право да преминат към следващия – определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки.

Нарушен е и реда за определяне на митническата стойност и въз основа на сходни стоки. Начина за определяне на митническата стойност по реда на чл.36, ал.2 т.2 от ЗМ е разписан в чл.74 от ППЗМ. В ал.3 на чл.74 от ППЗМ изрично е посочено, че ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях. От доказателствата по делото съдът намира, че митническия орган изобщо не е направил опит да спази тази разпоредба. Видно от самата служебна бележка изготвена от „Тарифна политика“ за всяка една стока...