Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 29/08.01.2015 г. по адм. дело № 1987/2013 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт № 021300168/18.04.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 198/05.07.2013г., произнесено от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – [населено място] в частта, в която на [фирма] са определени задължения по ЗДДС за периода от 01.02.2012г. до 31.01.2012г. в размер на 14 400 лева и лихва за просрочие – 1 490,00 лева и за периода от 01.03.2012г. до 31.03.2012г. в размер на 66 750 лева и лихва за просрочие – 3 520,32 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е игнорирал съществени факти от обективната действителност, като се е стигнало до изопачаване на фактическата обстановка и до формиране на неправилни правни изводи. Твърди, че от заключението на вещото лице не се удостоверява нищо друго освен осчетоводяването на фактурите при получателя им и тяхното плащане и че по делото липсват доказателства за това как стоката, предмет на процесите фактури е получена от жалбоподателя. В тази връзка твърди че съдържащите се по делото договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и няколко товарителници по никакъв начин не удостоверяват прехвърляне на стока между [фирма] и [фирма]. Претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение...