Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – П. при ЦУ на НАП против решение № 1162/09.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 804/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261303895/22.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., в потвърдената част с решение № 188/24.02.2014 г. на и. д. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – П. при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 526/05.12.2013 г. на изп. директор на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложение първо и второ АПК. Според касатора съдът не е извършил преценка на доказателствата и не е посочил в мотивите на решението кои факти е приел за установени, с което е нарушил изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК (Г. П. К.) /ГПК/, приложимо съгласно пар. 2 от ДР на ДОПК. Твърди се от негова страна неправилност на извода на съда, че органите по приходите не са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/, тъй като писмените обяснения на доставчиците и представените от тях копия на фактури, финансови отчети от касов апарат, дневници за продажби и аналитични ведомости на отделни счетоводни сметки установяват доставянето на стоките до търговския обект на ревизираното лице, реализацията на същите чрез продажбите им и недеклариране на получените приходи от тези продажби. Поради това счита, че решението е постановено при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 122 и чл. 124, ал. 2 ДОПК....