Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП”- В. и от Х. А. Ц. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1751 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3522/2013г. по описа на Административен съд – Варна.

В качеството си на касатор Директорът на Дирекция „ОДОП” – В. обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен РА № 181300267/31.05.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 479/04.09.2013г. на Директора на Дирекция”ОДОП” – В. при ЦУ на НАП. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице досежно началното салдо към 01.01.2007г., без да съобрази, че касовата наличност на търговското предприятие на ревизираното лице, в качеството му на едноличен търговец, е ирелевантна спрямо паричния поток на Х. Ц.. Намира, че преценката за размера на недостига на разходваните над получените парични средства следва да се определя не на годишна база, а към всеки конкретен момент в рамките на данъчния период. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и в о. с.з., като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Х. А. Ц. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 181300267/31.05.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В.. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Намира, че към възприетото...