Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 2954/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на териториална дирекция С. М. при А. М. сега Териториална дирекция М. В. съгласно заповед № ЗМФ-642 от 05.10.2021 г. на министъра на финансите/, срещу решение № 381/18.12.2020 г. на Административен съд гр.Добрич, постановено по адм. д. № 352 по описа на съда за 2020 г. С атакуваното решение по жалба на „Е.” ЕООД е отменено решение рег. № 32-178264/23.06.2020 г. директора на териториална дирекция Свеверна морска към А. М. с което е отказано приемането на митничестата стойност на декларираните стоки №№1,2,3,4,5 и 6 по митническа декларация MRN 19BG002005021894R9/17.12.2019 г. и са определени дължими суми за доплащане, както следва : мито /АОО/ в размер на 706.26 лв. и ДДС в размер на 1 318.35 лв., в едно с лихви за забава.

Според касатора са налице всички предвидени в чл.209, т.3 от АПК основания за отмяна на постановеното решение. В хода на административното производство не е нарушено правото на защита на дружеството - адресат на административния акт, което е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за конкретните обстоятелства, с които са обосновани съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките.

Твърди, че правилно е приложен вторичният способ за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. б от МКС, след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламента за прилагане анализ.

Въз основа на тези твърдения се заявява искане за отмяна на решението.

Претендира се присъждане на разноски, като се прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат.

Ответникът - Е. ЕООД, гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Ж., в приложен по делото писмен отговор по касационната жалба излага твърдения за неоснователност на същата. Моли решението на Административен съд гр.Добрич да бъде оставено.

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. По подробно изложени съображения в проведеното открито съдебно заседание по делото, предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните и приложените писмени доказателства по делото, след извършена проверка на решението по реда на чл.218, ал.1 и 2 от АП, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е било решение рег. № 32-178246/23.06.2020 г. на директора на ТД Северна морска /сега ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 1, § 2, буква б) и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, б. а, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки №№ 1, 2, 3, 4, 5 и 6 по митническа декларация с MR№19BG002005021894R9/17.12.2019 г.; променен е кодът по ТАРИК на стоките под №№1 и 4, като е определена нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки. С атакуваното решение са определени дължими суми за доплащане в размер на 706.26 лв. мито и ДДС в размер на 1 318.35 лв. и съответните лихви за забава.

При извършената проверка на административния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална компетентност и съобразно предоставените му правомощия. Въпреки това индивидуалният административен акт следва да бъде отменен, тоай като е постановен при липса на мотиви, при съществени нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с материално правните норми, включително и тези от европейското право.

Определен е спорът между страните, като е прието, че същият е формиран по въпроса: относно възникналите „основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент за определяне митническата стойност на процесния внос съгласно чл. 74, § 2 буква б от МКС.

Според първоинстанционният съд, макар при митническото остойностяване приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоките по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС, да поискат декларатора да представи допълнителна информация. Ако и след представяне на допълнителната информация, съмненията им не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение те отхвърлят договорната стойност и определят митническата стойност чрез последователното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС.

Съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е изпълнена формално, тъй като митническите органи са осигурили на жалбоподателя право да бъде изслушан, но не и за релевантните обстоятелства по чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане. От посочените в оспорения акт фактически и правни основания според, не стават ясни юридическите факти, въз основа на които митническият орган е упражнил правомощията си - неизпълнение на изискването по чл. 22 § 7 за мотивиране на митническото решение, с което се засяга неблагоприятно заявителят. Дружеството е било уведомено единствено за номера и датата на ползваните за сравнение декларации, но няма данни да е разполагало с достъп до тях, за да направи възражения свързани със цените на сравняваните стоки, качество, количество и др. В случая е ползвана информацията от внос на стоки също от Китай, но сред факторите, които определят дали стоките са сходни и съответно техните цени следва да са такива са и репутацията им, търговската марка, внесените количества. Извършеното сравнение, според съда е само на единствено за цените на сравняваните стоки, но без анализ относно наличие на данни за производители, количество и качество на стоките по вноса осъществени от другите вносители, което е в нарушение на изискванията по чл.141 §5 от Регламента за изпълнение.

Въз основа на анализ на легалната дефиниция на „идентични стоки“ и сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т.4 и т. 14 от МКС съдът е приел, че тарифното класиране на стоките и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Установените факти при проверките не са обосновани с необходимост от промяна на декларирания код по ТАРИК за стоки №1 и №2.

Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение за промяна в митническата стойност на стоките и е постановена отмяната му.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Мотивите на съдебния акт съдържат анализ на приложимите разпоредби на съюзното право, който е извършен във връзка с установените по делото конкретни факти, относно осъществения внос от „Е.”ЕООД.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, както правилно е приел и АС гр.Добрич, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Предвид изложеното правилен е изводът на АС гр.Добрич, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на „Е.“ ЕООД.

На следващо място, от посочените в решението фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в чл. 44.

Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилага най-ниската от тях и то договорна, а не митническа стойност. В стойността, декларирана от „Е.“ ЕООД и от третото лице, фигурира само фактурната стойност. Митническата стойност е компонент и от фактурната стойност плюс всички разходи, направени за тази стока, до момента на нейното деклариране - морски транспорт; вътрешен транспорт, ако има такъв; застраховка и всякакви други разходи, направени за стоката, а законът говори за договорна стойност на стоките. Митническият орган не може да избира коя стойност от своята система да използва.

За да определи нови митнически стойности на стоките по митническата декларация на „Е.“ ЕООД от 17.12.2019 г., митническият орган се позовава на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството митническа стойност на стоките, което е посочено от решаващия състав на първоинстанционния съд.

Митническите органи не са извършили дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е обосновано сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност. Липсва анализ, в т. ч. чрез използване на специални знания, за това, как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, § 2, буква б. от МКС, качеството на стоките - ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството - отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи.

Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоките.

С Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки - липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Ето защо е неоснователно твърдението на касатора, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил практиката на СЕС и по конкретно решение по дело С-291/15.

В разглеждания случай от страна на митническите органи не е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на иззетите при проверка на склад на дружеството на 19.12.2019 г. мостри на стоките попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в тарифното класиране на стоките, всякога обуславя незаконосъобразност на същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.

По изложените съображения обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на дружеството се следват разноски за касационното производство, каквито са направени за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство на адв. Ж. – 480 лв., което не се възприема от съда като прекомерно предвид обема и качеството на осъществената от нея процесуална защита.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381/18.12.2020 г. постановено по адм. дело №352 по описа на Административен съд Добрич за 2020 г.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Добрич, ул. „25-ти септември“ № 15, сумата 480 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова