Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 111/23.03.2015г., постановено по адм. дело №679/2014г. по описа на Административен съд – Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната в производството страна – Т. Д. П., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Намира същото за законосъобразно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР 381/07.11.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури С., с която на Т. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. за нарушения по чл.21, чл.23, чл.24, ал.1 и чл.28 от същия закон, изразяващи се в : 1. Необосновано прекратяване на производството по АУАН 15985/03.04.2014г. с резолюция от 22.04.2014г. и по АУАН 15966/22.04.2014г. с резолюция от 08.05.2014г., приемайки ги за маловажни случаи; 2. В периодите 01.07.2013г. – 30.09.2013г., 01.04.2014г. – 30.06.2014г. и 01.07.2014г. – 30.09.2014г. държавният служител, в качеството му на началник отдел, не е извършвал своевременен инструктаж за безопасни условия на труд на подчинените му служители, с което е нарушил Вътрешните правила на ИАРА – Инструкция за безопасни условия на труд; 3. По отношение на служебен автомобил рег.№ Вр 15-26 АХ за периода 01.05.2014г. – 31.05.2014г. няма издадени констативни протоколи за всяка дестинация, с изключение на датите 15.05.2014г. и 19.05.2014г., което е нарушение на Заповед №РД-1093/21.05.2013г. на Изп. директор на ИАРА; 4. Декларациите за произход и спазване на чл.20, ал.1 от ЗРА не са въвеждани в ИСС в 15-дневен срок съобразно изискванията на чл.18 ал.2 от Наредба 43/20.04.2006г. на Министъра на ЗХ и Заповед №РД-905/30.08.2012г. на Изп. директор на ИАРА; 5. Възпрепятстване на комисия, назначена със Заповед №РД-1073/16.10.2014г., за установяване на реалното състояние и наличност на иззетите в отдел „РК“ риболовни уреди и средства поради непредставяне на ключ от склада, в който се съхраняват; 6. Участие в заседание на ОбС К. на дата 11.10.2013г. и едновременно с това отчитане на присъствие на работното му място в присъствена форма 76, без да е ползвал отпуск за участие в заседанието.
За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до неговата незаконосъобразност и обуславят отмяната му. При извършената служебна проверка за законосъобразност, решаващият съд е констатирал, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. - преди издаването на заповедта не е спазена процедурата в нейната пълнота, поради което е нарушено правото на защита на дисциплинарно уволненото лице. Въпреки горните изводи, решаващият съд е разгледал административния акт и по същество като е приел издадената заповед за незаконосъобразна.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
В противоречие с нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Разпоредбата е императивна и задължава административния орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени, посочените от него доказателства. Изискванията са кумулативни и са предвидени като гаранция за осъществяване на правото на защита на уличеното в извършване на дисциплинарни нарушения лице и за обективност и безпристрастност на провежданото санкционно производство, поради което неспазването на всяко от тях опорочава административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая искането за даване на обяснения е направено преди образуване на дисциплинарната преписка, като изрично е посочено, че то е във връзка с констатациите, отразени в доклада от 05.11.2014г., а не във връзка с дисциплинарно производство, което е образувано на 06.11.2014г. Съдът намира, че недаването на обясненията не е станало по вина на служителя, тъй като същият е бил в отпуск по болест от 08.09.2014г. до 10.10.2014г., за което са били издадени болнични листове 06320248 и от 11.10.2014г. до 09.11.2014г.,02322854, които са били известни на дисциплинарно-наказващия орган. Независимо от възраженията на процесуалния представител на касатора против достоверността на удостоверяванията в приложените болнични листове, решаващият съд правилно ги е възприел за истински, тъй като видно от приложеното ЕР №6472 от заседание 157 от 10.11.2014г., по отношение на тях е проведено оспорване и същото е приключило със заключение на ТЕЛК, че състоянието на лицето е обуславяло временна нетрудоспособност. Само това нарушение на процедурата е достатъчно основание да бъде отменена заповедта, без да се разглежда спора по същество, което обуславя и материалната законосъобразност на процесното решение.
Въпреки горното, при извършения касационен контрол за законосъобразност на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира същото за обосновано и по отношение на изложение мотиви досежно всяко от шестте нарушения. Правилен е извода на решаващия съд относно посочената правна квалификация на описаните нарушения, която е дадена общо и не може да се установи за кое конкретно нарушение се отнася всяка от посочените норми от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), което накърнява правото на защита на лицето.
Решаващият съд правилно е приел, че при определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.91, ал.1 от ЗДСл, съобразно принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. При определяне на наказанието административният орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл.91 от ЗДСл, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Така установените правила за определяне „размера” (т. е. тежестта) на наказанието обхващат преценка на степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на закона, съответният устройствен правилник и длъжностната характеристика, както и пряката им и непосредствена връзка с настъпилите вредни последици, независимо дали се отнасят към службата или гражданите. Следва да се има предвид, че настъпилите от нарушението вредни последици са едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне вида и размера на наказанието, а не елемент от фактическия състав на самото нарушение, който следва да се докаже, за да е налице основанието за налагане дисциплинарно наказание. Формата на вината е от значение за тежестта на нарушението и подлежи на изследване във всеки отделен случай. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението са фактическите обстоятелства, които са били налице към датата и мястото, където е извършено. Цялостното служебно поведение е от значение при определяне на наказанието с оглед наличие на системност в подобни прояви, склонност към нарушения, или обратно – конкретното нарушение е инцидентно, провокирано от някакви обстоятелства.
Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.
При постановяване на решението Административен съд - Враца не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/23.03.2015г., постановено по адм. дело №679/2014г. по описа на Административен съд – Враца. Решението е окончателно.