Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Г. А. от [населено място] против решение № 756 от 12.02.2015г., постановено по адм. д № 7725 по описа за 2012г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълен размер.

Ответникът - Министерски съвет на Р. Б оспорва основателността на касационната жалба

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд -софия град е отхвърлил иска на Д. Г. А. от [населено място] с правно основание чл. 203-207 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ), срещу Министерския съвет на Р. Б за обезщетение в размер на 106 429 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.03.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразността на Решение № 172/26.03.2010 г. и Решение № 559/29.07.2010 г. на МС и извършените въз основа на тях фактически действия по завземане и застрояване на 334 кв. м. от имот пл. № 1355, кад. лист 702, за изграждане на обект „Път ІІ – Софийски околовръстен път – южна дъга“. Съдът е приел, че искът е недоказан по основание, липсва причинно-следствена връзка между юридическите факти от които се извежда правото на обезщетение и характера на претендираните вреди.

Така постановеното решение е валидно, допустимо...