Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез проц. му представител ю. к. П. П, против решение № 2031/23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 9088/2015 г. по описа на Върховен административен съд. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против решение № 00п-ИУМПС-22-00/26.06.2015г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешение на дружеството да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Съдът е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Безспорно по делото е, че в хода на предходното съдебно производство е изтекъл срокът на представената банкова гаранция, която е върната от МОСВ, както и че с влезли в сила решения на ВАС е отменено решение на МОСВ, с което на основание чл.87, ал.2 ЗУО е отказано издаване на разрешение по заявление на дружеството и преписката е върната за ново произнасяне в 2-месечен срок от получаването й, което е станало на 04.05.2015 г. Не се спори и за това, че на 25.06.2015 г. е сключен договор и е издадена нова банкова гаранция от 26.06.2016 г., която същият ден е била представена в МОСВ.

Видно от доказателствата, представени по делото, не се констатира МОСВ да е дал указания по реда на чл.86, ал.2 – 4 ЗУО за представяне на банкова гаранция, което логично обосновава верния извод на ВАС, че в срока за произнасяне, който е започнал да тече от 04.05.2015 г. е следвало да бъде дадена възможност на заявителя да представи нова банкова гаранция, с оглед върнатата предишна такава. Това не е направено.

С разпоредбите на чл.86, ал.2 - 4 ЗУО законодателят осигурява възможност за цялостно изясняване на правнорелевантните факти и отстраняване на допуснатите пропуски и неточности в изискуемите документи за да може да бъде извършена законосъобразна преценка на основанията за издаване на поисканите разрешителни в разумен срок и същите са приложими и при последваща административна процедура, особено след като административния акт е бил отменен като незаконосъобразен от ВАС и по време на съдебното производство е изтекъл срока на представена валидна банкова гаранция. В този ред на мисли, неоснователни са доводите относно приложение на чл.86, ал.2 ЗУО при предходната административна процедура, тъй като от писмото (л.69) не се констатира да е указвано прилагане на банкова гаранция. Без правно значение са и доводите относно извеждане на оспорения административен акт няколко часа преди получаване на новата банкова гаранция, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.86, ал.2 - 4 ЗУО. Противното разбиране влиза в противоречие с основния правен принцип, че никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и съобразно изричното заявление на пълномощника на ответника от последното съдебно заседание, че не претендира разноски - настоящият съд не присъжда такива.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2031/23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 9088/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.