Производството по делото е по реда на чл. 187 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място] срещу отказ, изх. № 04-15-673/02.07.2014 г. на министъра на финансите за издаване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 1 726 010 главница и 476 769,52 лихва при условията на чл. 186 ДОПК. Жалбоподателят е изложил възражения, че издаденият от министъра на финансите индивидуален административен акт е неоснователен и незаконосъобразен и че е постановен извън срока по чл. 185, ал. 5 от ДОПК. Твърди, че са нарушени са правата им по чл.17 от ДОПК, която разпоредба им дава право да получават от административните органи пълно съдействие, както и да им бъдат разяснявани правата и задълженията съгласно процедурите и документите които следва да прилагат към административните преписки. Твърди, че МОСВ не са внесли становище до МФ касателно дължимата лихва, предмет на искането им, а МФ съответно не го е уведомил относно това, за да попълни преписката и отказът е постановен върху косвени факти. Моли да бъде отменено изцяло Решение /Отказ/ по чл.185 ал.5 от ДОПК на МФ П.Ч. от 02.07.2014 г за издаване на разрешение за разсрочване на дължимо публично задължение, определено със Заповед № РД-285/06.04.2007 на МОСВ при наведените обстоятелства и съображения и да бъде върната с указания преписката за издаване на Разрешение. Претендира разноски.

Ответникът министърът на финансите чрез процесуалния си представител юрк.. М оспорва жалбата в с. з. Счита, че обжалвания акт от 02.07.2014 г. на Министъра на финансите безспорно е решение на основание чл.185, ал.5 ДОПК. Излага становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, адресат на индивидуалния административен акт и в срока по чл. 187, ал. 1 ДОПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С отказ, изх. № 04-15-673/02.07.2014 г., министърът на финансите е отказал издаване на разрешение за разсрочване на дължимото публично задължение на [фирма], [населено място], определено със Заповед № РД-285/06.04.2007 г. на министъра на околната среда и водите, в общ размер на 1 966 691,84 лв., от които 1 282 585,29 лв. главница и 684 106,55 лв. лихва към 20.05.2014 г. за период от три години.

Процесната заповед № РД-285/06.04.2007 г. на министъра на околната среда и водите е влязла в сила на 13.04.2010 г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е потвърдена с решение № 4761/13.04.2010 г. по адм. дело № 15242/2009 г., II колегия, петчленен състав на Върховния административен съд. Видно от покана с изх. № 26-00-3711/20.12.2012 г. на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), адресирана до дружеството, задължението, предмет на искането за разсрочване и на цитираната заповед е в размер на 1 726 010 лв. главница и 476 769,52 лв. лихва. Дружеството е внесло на няколко вноски по сметка на Министерство на околната среда и водите сума, в общ размер на 142 010 лв., а именно: > на 14.01.2013 г.-50 010 лв.; > на 27.02.2013 г.-46 000 лв.; > на 27.03.2013 г.-46 000 лв.

Впоследствие, изпълнителното основание е предадено за принудително събиране в ТД на НАП В., по регистрация на дружеството. Видно от съобщение с изх. № 0124-000001/09.04.2013г. публичен изпълнител при ТД на НАП В. е образувал изпълнително дело за вземането, което към този момент е в общ размер на 2 207 925,97 лв., от които 1 676 000 лв. главница и 531 925,97 лв. лихва. След предаване на преписката, от дружеството са направени вноски в размер на 300 000 лв., а именно на: > 18.04.2013 г.- 50 000лв.; > 22.05.2013 г.- 50 000лв.; > 11.07.2013 г.- 100 000 лв.; > 14.08.2013 г.-50 000лв.; > 12.09.2013 г.-50 000 лв.

С акт за прихващане и връщане, издаден от компетентен орган по приходите в ТД на НАП В., на 03.06.2013 г. са прихванати суми в размер на 1 414,71 лв.

Междувременно, съобразно заявление на дружеството, постъпило с вх. № 27420/11.04.20Р г. в ТД на НАП В., дружеството е посочило, че е подало молба за разсрочване на задължението по заповедта на министъра на околната среда и водите с вх. № 26-00-139/15.01.2013 г. С доклад от 12.02.2013 г., изготвен от изпълнителния директор на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), адресиран до министъра на околната среда и водите, по повод молбата на дружеството е предложено задължението по заповедта на министъра на околната среда и водите, включващо само главницата на задължението, да бъде разсрочено за период от 3 г. с месечна вноска в размер на 47 944,72 лв. След получаване на съобщението за доброволно изпълнение от ТД на НАП В., дружеството подава молба за разсрочване на задължението, посочено в съобщението на публичния изпълнител, до министъра на финансите, където е постъпила с вх. № 26-00-569/17.04.2013 г.

В резултат на извършените плащания и прихващане, задължението, което остава и е предмет на искането за разсрочване, е в общ размер на 1 966 691,84 лв., от които главница 1 282 585,29 лв. и лихва 684 106, 55 лв. към 20.05.2014 г.

След постъпване на преписката в ТД на НАП В., за обезпечаване на задължението, за което се иска разсрочване, публичен изпълнител при ТД на НАП В., е наложил възбрана на обща стойност от 2 304 633,48 лв. върху недвижими имоти, собственост на [фирма] с постановление с изх.№ 0124-000026/11.06.2013 г.

За да отхвърли искането за разсрочване на задължението, министърът на финансите е приел, че разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК предвижда лицето, което отправя искане за разсрочване да предостави коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие. Същите следва да са определени по методи и да са в границите на стойности, установени с Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с ПМС № 85/17.04.2006 г. (Наредбата).

В тази връзка [фирма] е предоставил справка към 17.04.2013 г. за показателите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изготвена от главния счетоводител и съгласувана с ръководителя на предприятието. Всеки от показателите е предоставен съответно за 2011, г. 2012 г. и за 2013 г. По преписката липсват данни същите коефициенти да са изчислени за периода на исканото разсрочване, т. е. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. В този смисъл е прието, че е налице неизпълнение на условията на чл. 183, ал. 2, т.3 от ДОПК, което препятства издаване на разрешение по искането на лицето. Другото основание за отказ на министъра на финансите е, че разпоредбата на чл. 183, ал. 8 от ДОПК предвижда към искането лицето да приложи доказателства за: - финансово-икономическото състояние, както и перспективна програма за развитие; - всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях; - обстоятелствата по ал. 2, т. 3 към чл. 183 от ДОПК.

По преписката е приложено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 08.11.2013 г., издадено от ТД на НАП В., от което е видно, че дружеството няма публични задължения, установявани от НАП, но липсват данни за предоставена информация за всички други публични задължения (установени от други органи) и лихвите към тях, както и данни за всички задължения към частни кредитори и лихвите към тях. В този смисъл, налице е неизпълнение на условията на чл. 183, ал. 8, т. 3 от ДОПК.

При съобразяване с чл. 187, ал. 5 от АПК и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт като прецени основанията за това. Същият е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 184 от ДОПК. Компетентността на органа от приходната администрация се определя от размера на публичното задължение, чието разсрочване се иска и от срока, посочен за това. В процесния случай административният орган се явява компетентен да издаде акта за отказ за разсрочване на дължими публични задължения, поради наличието на компетентност затова както с оглед изискването за размера на задължението, така и с оглед срока, за който се иска разсрочването. За тези две обстоятелства, чието едновременно наличие обосновава компетентността на административния орган по делото няма спор.

Съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за разсрочване се осъществява с мотивирано решение. Съдът намира, че оспореният акт съдържа в констативната си част описание на възприетата фактическа обстановка по повод искането за издаване на разрешение за разсрочване на дължимо публично задължение от искателя, като въз основа на нея е направена законосъобразна преценка за неналичието на материалноправните предпоставки по чл. 183, ал. 2 от ДОПК, като при това от съществено значение е и обстоятелството, че същите следва принципно да намерят проявление в условията на кумулативност.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.

По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Съобразно изискванията на Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с Постановление № 85 от 17.04.2006 г. на МС (ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.) изрично е записано, че предпоставката за разсрочване са коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване. Видно от мотивите на Отказа, не са представени доказателства за коефициенти за рентабилност и финансова автономност на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г, което от своя страна е достатъчна предпоставка за издаване на отказ по искането. По преписката липсват данни същите коефициенти да са изчислени за периода на исканото разсрочване, т. е. за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

По прилагането на разпоредбата на чл. 183, ал. 8 от ДОПК, която предвижда към искането лицето да приложи доказателства за: - финансово-икономическото състояние, както и перспективна програма за развитие; - всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях; - обстоятелствата по ал. 2, т. 3 към чл. 183 от ДОПК правилно е установил министърът на финансите, че липсват данни за предоставена информация за всички други публични задължения (установени от други органи) и лихвите към тях.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че доколкото разсрочването представлява времево отлагане на принудителното изпълнение върху дължими публични вземания по нормативно определен ред, то при липса на определените предпоставки не може да се твърди такова несъответствие само поради невъзможността на оспорващия да се възползва от тази привилегия в качеството му на задължено лице.

Относно представените писмените доказателства описани като приложение към оспорването и представляващи документи от съдържанието на административната преписка, в по-голямата си част, същите са със дата на съставяне 17.07.2017г., и не доказват рентабилността на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Предвид изложеното, като се имат предвид задължителните условия, предвидени от законодателя в чл. 183, ал. 2 ДОПК и с които министърът на финансите се е съобразил, тъй като дружеството не отговаря на тях, то постановеният отказ е валиден и законосъобразен, поради което жалбата по оспорването срещу него е неоснователна и недоказана и затова следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 5 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.), Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] - [населено място] срещу отказ, изх. № 04-15-673/02.07.2014 г. на министъра на финансите за издаване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 1 726 010 главница и 476 769,52 лихва при условията на чл. 186 ДОПК

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд, петчленен състав.