Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. П. И., чрез адв. К., срещу Решение № 1212 от 29.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3980 по описа на Административен съд - Варна (АСВ) за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 654 от 02.12.2014 г., издадена от кмета на район „Приморски“, [община], с която е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. и сключения въз основа на нея Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от същата дата със С. Х. Г. и Ц. П. И. (неин син), находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 3, ап. 6 и И. е осъден да заплати на район „Приморски“, [община] сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно. Неправилно съставът на АСВ е ценил факта на закъсняло подаване на декларация от страна на И. за смъртта на неговата майка, настъпила на 16.08.2014 г., което според касационния жалбоподател не е свързано с промяна на изискванията за заемане на общинското жилище. Съдът не е изложил съображения за причините, поради които е приел, че И. няма остра жилищна нужда. Поддържа, че към тази преценка е ирелевантен факта, че притежава по наследство земя, тъй като имотът не може да задоволи жилищните му нужди и притежаването му не е основание за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС). Наред с това, необосновано е прието от първоинстанционния съд, че е налице второ основание за прекратяване на наемното правоотношение предвид изтичане на срока за настаняване, тъй като жилищната нужда на И. не е отпаднала, което налага продължаване...