Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Ц. А. от [населено място] срещу решение № 86 от 16 октомври 2015 година, постановено по адм. д. № 106/2015 година по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлено като неоснователно искането му против бездействие на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място].

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото оплакване се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника на касатора адв. Б. Д.

От ответницата М. П. Д. от [населено място], [област], е постъпило писмено възражение, в което сочи доводи за правилност на оспореното решение.

Другият ответник - началникът на СГКК - [населено място], не е заявил становището си по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба по реда на чл. 257 от АПК на К. Ц. А. срещу бездействие на началника на СГКК - [населено място] да впише по реда на чл. 53а във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) изменение на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер], находящи се в землището на [населено място], [община], като бъдат вписани като собственици наследниците на С. А. К., а наследниците на А. Б. К. бъдат заличени. Съдът е приел, че началникът на СГКК - [населено място] не е имал задължение да впише посочените изменения, поради което е отхвърлил искането. Така постановеното решение е правилно.

Законосъобразен е изводът на административния съд, че за да възникне задължение за началника на СГКК - [населено място] да впише служебно измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящи се в нанасяне на нови собственици и заличаване на вписаните досега собственици, следва да е установено кои са собствениците на процесните имоти с допустимите за това доказателства, и тази информация следва да е постъпила служебно в СГКК, като предпоставките следва да са налице в условията на кумулативност. В случая това не е така, тъй като информацията за налично за вписване обстоятелство не е постъпила служебно в СГКК. При това положение за административният орган - в случая началника на СГКК - [населено място], не е възникнало задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 53а, във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, поради което и този орган не е изпаднал в бездействие, както се твърди от касатора.

Съдът е обсъдил и обстоятелството, че всъщност административното производство по нанасяне на измененията в кадастралните регистри е започнало по заявление на касатора, която хипотеза не е включена в нормата на чл. 257 от АПК, като изводите му в тази насока са правилни.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 16 октомври 2015 година, постановено по адм. д. № 106/2015 година по описа на Административен съд Ловеч. Решентието е окончателно.