Производство по реда на на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. против решение № 1869 от 12.10.2015г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1426/2015г. С него се отменя решение № РД-165/18.05.2015г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 4904024567/ПР-01022/19.01.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ П. с което на Л. П. А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 154.50 лева считано от 20.10.2014г. пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Л. П. А. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по жалба на Л. П. А. против цитираното решение и разпореждане с които счита че неправилно му е определен размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е установено, че заявление за отпускане на такава пенсия А. е направил на 18.11.2014г. при условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж за времето от 28.08.1972г. до 01.01.2013г. с прекъсвания на стажа. Зачетен е осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 КСО за периода 15.09.1967 до 15.07.1972г. като общият осигурителен стаж е определен на 39г.,11м и 17 дни. Установено е, че А. е упражнявал дейност като...