Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 2942 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 3206/2014 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 28 състав.

От [фирма] е подадена касационна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлено искане на дружеството за обявяване на незаконосъобразно на изменение на обхвата на ревизия на [фирма], по която е издаден Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място].

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма], [населено място] са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 35 587,50 лева и лихви за забава в размер на 24 922,93 лева, както и дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати разноски в размер на 3470 лева в полза на [фирма].

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно АС В. е отменил РА, приемайки извършването на процесните СМР по фактурите, издадени от [фирма]. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] – [фирма], оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност.

Касаторът – [фирма] иска да бъде отменено решението в частта, в която съдът е отхвърлил искането му за обявяване за незаконосъобразно на изменението на обхвата на ревизията на дружеството, по която е издаден процесният РА.

Ответната страна по касационната жалба на [фирма] – директорът на дирекция „ОДОП” – [населено място], не изразява становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

1. Касационната жалба на [фирма] се явява недопустима, тъй като е насочена срещу мотивите на съдебния акт, а обжалваното решение се явява благоприятно за лицето, доколкото е отменен процесния РА относно задълженията за ЗКПО за 2007 г. Касационна жалба може да бъде подадена само срещу решение или част от него, което е неблагоприятно за съответния касационен жалбоподател. Искането на [фирма] се отнася до установяване на факти, касаещи обхвата на ревизията и изменението на първоначалната ЗВР, които са част от мотивите на съдебния акт, което означава, че касационната жалба на дружеството следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и същата не може да бъде разгледана по същество.

2. Касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма], [населено място] са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 35 587,50 лева и лихви за забава в размер на 24 922,93 лева.

Производството по РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 1300180/27.11.2013г., изменена със ЗВР № 1400032/07.03.2014г., № 1400043/09.04.2014г. и № 1400051/30.04.2014г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № 1400051/23.05.2014г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях.

Издаден е Ревизионен акт № 03251400051/16.06.2014г., с който на [фирма] за ревизирания данъчен период 2007г. са определени данъчни задължения по ЗКПО и лихви за забава, който е потвърден с Решение № 484/08.09.2014г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

В хода на ревизията е установено, че през 2007г. ревизираното дружество е отчело разход в размер на общо 355875лв. по три фактури, издадени от [фирма], а именно: № 119/26.10.2007г. – с предмет „ извършени ВиК услуги“; № 155/19.12.2007г. с предмет „ извършена услуга ВиК инсталация“ и № 156/19.12.2007г. с предмет „ съгласно договор за монтаж на ел. инсталация“. Стойността на първата фактура е заведена по счетоводна сметка 602 – разходи за външни услуги, приключила със сметка 611 – Разходи за основна дейност и сметка 703- Приходи от продажба на услуги. Стойността по другите две фактури е заведена по счетоводна сметка 601 – разходи за материали, приключила със сметка 611 – Разходи за основна дейност и сметка 703 - Приходи от продажба на услуги.

В хода на ревизията от [фирма] са представени извлечения от счетоводни сметки, копия на процесните фактури, както и копия на два броя договори от 12.06.2007г., сключени между [фирма] – като възложител и [фирма] – като изпълнител, с предмет „ извършване на инсталации по части – електро и ВиК на обект: [жк], местност М. УПИ ХІ-1154, 1159 и 1163“.

Видно от констатациите в РД и РА на [фирма] е била извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.01.2007г. – 31.12.2010г., приключила с издаването на РА № 03251200042/30.05.2012г., който е влязъл в сила. С този РА по процесните фактури е отказан данъчен кредит на получателя поради липсата на доказателства за реалното извършване на доставките на СМР.

В хода на това предходно ревизионно производство е извършена насрещна проверка на [фирма], в качеството му на правоприемник на доставчика [фирма]. Насрещната проверка на доставчика е извършена по реда на чл.32 от ДОПК. Впоследствие от дружеството са представени копия на процесните фактури, които са осчетоводени по реда на ЗСч и са включени в дневника за продажби за периода на издаването им; представени са справки на сметки 453/2 – начислен ДДС при продажбите“, като са спазени изискванията на чл.86 от ЗДДС; представени са счетоводни извлечения на сметки 411, 453/2, 453/1; оборотна ведомост на периода 01.01.2007г. – 31.12.2007г., както и обобщена оборотна ведомост за същия период. Относно установяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури са представени оборотна ведомост за периода и протоколи за зает персонал.

Според писмените обяснения на представляващия и управител на [фирма]/ правоприемник на [фирма]/ доставките са на основание сключени договори от 12.06.2007г., 09.07.2007г. и 21.12.2007г. между [фирма] – като възложител и [фирма] – като изпълнител. Предмет на договорите са изпълнение на различни видове СМР на обекти на възложителя, които са договорени по вид и единична цена в приложенията към договорите. Съгласно писмените обяснения и приложените документи дружеството разполага с кадрови потенциал за изпълнение на доставките и последните са извършени именно с кадровия потенциал на доставчика. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че към датите на издаване на процесните фактури и датите на извършване на съответните СМР [фирма] има назначени работници както следва: за периода 01.01.2007г. – 31.12.2007г. има сключени действащи 5 трудови договори, от които 2 – за длъжност секретар и 3 – за длъжност общ работник строителство, като всички са сключени на 10.10.2007г. В хода на проверката не са представени ведомости за заплати, присъствени форми, както и доказателства кой работник на кой обект е работил, съответно заповеди за командироване, тъй като обектите са в гр.О.. Не са представени и доказателства за съответната квалификация на работниците. За периода, в който са издадени процесните фактури от [фирма] в дневниците за продажби има издадени и други фактури за извършени СМР, поради което органът по приходите е приел, че няма как едни и същи работници да извършат такъв обем работа за толкова кратко време.

В хода на насрещната проверка, извършена на [фирма] при предходната ревизия, не са представени доказателства за закупувани материали от страна на дружеството. В представената от доставчика хронологична ведомост на сметка 411 Клиенти – аналитична: [фирма] е отчетен само приход по сметка 703-Приходи от услуги и няма отчетени приходи от продажби на стоки и/или материали за контрагент [фирма]. Ревизиращият орган е констатирал, че представените хронологични описи не носят подписи на управител и съставител в оригинала си т. е. представените разпечатки не носят белезите на систематично заведено и редовно водено счетоводство по смисъла на чл.51 от ДОПК и не са налице доказателства за наличие на заведено счетоводство.

Органът по приходите е приел, че издадените от [фирма] фактури не отразяват реално извършени доставки на услуги.

Въз основа на горните констатации съобразно влезлия в сила РА, органът по приходите, на основание чл.22 т.1, във връзка с чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 от ЗКПО е извършил преобразуване на финансовия резултат на [фирма] за 2007г. в посока увеличение със сумата от 355 875лв. по фактурите, издадени от [фирма] № 119/26.10.2007г. – с предмет „ извършени ВиК услуги“; № 155/19.12.2007г. с предмет „извършена услуга ВиК инсталация“ и № 156/19.12.2007г. с предмет „ съгласно договор за монтаж на ел. инсталация“.

С обжалваното решение АС В. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установена форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Достигнал е до извода за материална незаконосъобразност на РА, приемайки, че по несъмнен начин е доказано извършването на процесните доставки на СМР от [фирма] в полза на [фирма] и съответно, извършените разходи по фактурите следва да бъдат признати за данъчни цели. Според съда не е налице основание по чл.26, т. 2 от ЗКПО вр. чл.10 от ЗКПО за увеличение на ФР за 2007 г. със стойността по процесните фактури, издадени от [фирма] и РА се явява незаконосъобразен. Решението е частично неправилно.

Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд не е съобразил приложимата за процесния период редакция на нормата на чл.27, ал.1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба за данъчни цели не се признават приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл.26 до размер на непризнатите разходи. В процесния случай се установява, че по повод на разходите дружеството е отчело през 2007 г. приходи в общ размер на 164 081,95 лева. Видно от заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, вещото лице е проследило осчетоводените разходи по процесните фактури, издадени от [фирма] и съответно, получените приходи от [фирма] в резултат на последваща реализация на услугите /СМР/ спрямо неговия получател [фирма]. Установена е съпоставимост между така отчетените разходи по фактурите, издадени от [фирма] и приходите по фактури, издадени от [фирма] с получател [фирма]. Отделно от това вещото лице е констатирало, че РЛ не е декларирал корекции по отношение на отчетените приходи, т. е. целият размер на отчетените приходи са декларирани и признати за данъчни цели и влизат във формиране на ДО за облагане с корпоративен данък за 2007 г.

Не е спорно, че общият размер на разходите по процесните фактури е 355 875,00 лева, т. е. надхвърля размера на получените от РЛ приходи / 164 081,95 лева/. При приложимост на нормата на чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС / в действаща редакция за 2007 г./ дължимият корпоративен данък следва да бъде намален. Финансовият резултат за процесната година следва да бъде завишен не със сумата от 355 875,00 лева / разходите по фактурите, издадени от [фирма]/, а със сумата от 191 793,05 лева/ разликата между разходите от 355 875,00 лева и получените приходи в размер на 164 081,95 лева/. Следователно, дължимият корпоративен данък е за сумата от 19 179,30 лева / 10 % от ДО в размер на 191 793,05 лева/ със съответните лихви за забава за сумата от 13 431,61 лева. Това означава, че касационната жалба е частично основателна и решението следва да се отмени в частта, в която РА е отменен за определен корпоративен данък за внасяне за 2007 г. за сумата от 19 179,30 лева и лихви за забава в размер на 13 431,61 лева, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в тази му част. В останалата част правилно АС В. е отменил РА относно определения корпоративен данък за 2007 г. за горницата над 19 179,30 лева до пълния размер от 35587,50 лева и за лихвите за забава за горницата над 13431,61 лева до пълния присъден размер от 24 922,93 лева, което означава, че решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] разноски за горницата над 1599, 91 лева до пълния присъден размер от 3470 лева. В полза на страните следва да бъдат присъдени допълнителни разноски. За дирекция „ОДОП“ - [населено място] се дължи юрисконсултско възнаграждение за сумата от 3016,64 лева за двете съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а за [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 1740,07 лева съразмерно на уважената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2942 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 3206/2014 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 28 състав в частта, в която е отхвърлено искането на дружеството за обявяване на незаконосъобразно на изменение на обхвата на ревизия на [фирма], по която е издаден Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място], като ПРЕКРАТЯВА производството на делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 2942 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 3206/2014 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 28 състав в частта, в която по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП в частта на определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. за сумата от 19 179,30 лева и за лихвите за забава за сумата от 13 431,61 лева, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати разноски за горницата над 1599, 91 лева до пълния размер от 3470 лева в полза на [фирма], като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № 03251400051 от 16.06.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 484 от 08.09.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП в частта на определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. за сумата от 19 179,30 лева и за лихвите за забава за сумата от 13 431,61 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] разноски в размер на 1740,07 лева за касационната инстанция .

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3016,64 лева за двете съдебни инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението в частта, имаща характер на прекратително определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.