Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез процесуалния й представител адв.. Ф срещу решение № 2637 от 23.12.2015 г. по адм. д.№ 1377 по описа за 2015 г. на Административния съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р-26-1403282-091-001/ 09.02.2015 г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и С. З. С. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 353/ 28.04.2015 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011г, в размер на 3508.72 лв. и лихва от 1002.05 лв., данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г в размер на 3381.19 лв. и лихва от 611.86 лв., данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 5194.15 лв. и лихва от 412.22 лв. и за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3611.50 лв. и лихва от 1398.07 лв.
В касационната жалба се сочи основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът –Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Зобуян оспорва касационната жалба в писмени бележки. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт № Р-26-1403282-091-001/ 09.02.2015 г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и С. З. С. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 353/ 28.04.2015 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011г, в размер на 3508.72 лв. и лихва от 1002.05 лв., данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г в размер на 3381.19 лв. и лихва от 611.86 лв., данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 5194.15 лв. и лихва от 412.22 лв. и за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3611.50 лв. и лихва от 1398.07 лв. За да отхвърли жалбата на Л. А. Е., АС Пловдив е приел, че след отмяната на чл.13, ал.3 ЗДДФЛ /в сила от 1.01.2010 г./ съгласно чл.12, ал.1 ЗДДФЛ доходите от източници от вида на процесните се явяват облагаеми при съобразяване с времето на получаването им /чл.11 ЗДДФЛ и след като с други разпоредби законодателят не ги определя за необлагаеми.
Обжалвалваното решение е правилно и законосъобразно.
Ревизираното лице е получило през 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. финансово подпомагане по подадено от него заявление за подпомагане по схемата за НДТ за кампания 2010г., 2011 г., 2012г. и 2013г., защото е земеделски производител /ЗП/ за тези години, а не за 2009г. и предходни години. Съобразно нормативната уредба и утвърдената методика, процесните суми не следва да се обвързват с 2009г. и предходни години, тъй като макар и да е визиран изкупен и премиран тютюн за 2007г., 2008г. и 2009г., тези години са единствено референтни, като предпоставка и база за определяне на субсидиите за следващите години, през които земеделски стопани продължават да извършват земеделска дейност, в случая 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.
Правилно е посочил АС П., че фактическият състав, от който се поражда правото на конкретно лице за получаване на субсидии от категорията на процесните, е възведен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. (съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.) за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтен период 2007-2009 г. Според същата, право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ (ЗАКОН ЗЗД ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност.
Очевидно, елементите на коментирания фактически състав са два: 1. кандидатът да е земеделски стопанин, който да е отглеждал тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ и 2. да продължава да извършва земеделска дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от посочените наредби, помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1. Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.
Спорът е правен и се свежда до приложението на материалния закон и по-конкретно до въпроса приложими ли са изключенията възведени в нормите на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 01.01.2011 г.), § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) по отношение на получените от жалбоподателката субсидии през 2010, 2011 г., 2012 г. и 2013 г., след като последните са изплатени по схема за национални доплащания на тютюн, необвързани с производството, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. (съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.) за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтен период 2007-2009 г. предмет на установяване е наличието или липсата на основания за облагане с данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) на получените от жалбоподателката субсидии за кампания 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., Тези субсидии са отпуснати по схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството, предвидена в чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. (съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.) за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че тези субсидии не са обвързани нито с производството на тютюн за 2009 г. и предходни години, нито с производство през годината, за която се отпускат. За да се определи размерът на коментираната субсидия обаче, е необходимо да се използват данни от конкретен базисен период, който в случая е 2007 - 2009 г., наречен не случайно от законодателя „референтен“, което означава опорен, базов.
Настоящият състав споделя изводите на АС Пловдив, че подпомагането по схемите за доплащане, необвързани с производството, не е „за“ 2007-2009 г. по смисъл на § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 01.01.2011 г.), § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), а е за кампанията за която са отпуснати.
В този смисъл е и съдържанието на представените по делото Уведомителни писма за 2010 г., за 2011 г., за 2012 г. и за 2013 г. от Държавен фонд земеделие, според които размерът на финансовото подпомагане по подадените от жалбоподателя заявления (за всяка от процесните години) за подпомагане по схеми за национално доплащане за тютюн, необвързани с производство, е определян за всяка от посочените години въз основа на изкупен и премиран тютюн през референтния период 2007-2009 г., но отпуснатото подпомагане е за годината, за която ревизираното лице е кандидатствало, а именно за кампания 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
С посочените предпоставки законодателят цели да се подпомогнат през 2011 г. лица, които са извършвали преди 2010 г. /за периода 2007 – 2009/ и продължават да извършват земеделска дейност. Следователно схемата за национални доплащания, която не е обвързана с производството налага извод, че отпуснатите субсидии в случая не са обвързани с производство на тютюн за 2009 и предходни години, макар и отпускани въз основа на данни от референтния период, а се отнасят за кампания 2010 – 2013 г. В тази връзка изводите в съдебното решение, че § 15, § 12 и § 18 от ЗИД ЗДДФЛ са неприложими, са верни и правилни.
След отмяната на чл.13, ал.3 ЗДДФЛ /в сила от 1.01.2010 г./ съгласно чл.12, ал.1 ЗДДФЛ доходите от източници от вида на процесните се явяват облагаеми при съобразяване с времето на получаването им /чл.11 ЗДДФЛ и след като с други разпоредби законодателят не ги определя за необлагаеми.
Поради изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация следва на основание чл.8, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. да бъдат присъдени разноски в размер на 1172,25 /хиляда сто седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2637 от 23.12.2015 г. по адм. д.№ 1377 по описа за 2015 г. на Административния съд П.
ОСЪЖДА Л. А. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П. при ЦУ на НАП сумата 1172,25 /хиляда сто седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция Решението е окончателно.