Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], представлявано от Х. У. против Решение № 7783/11.12.2015 г., постановено по административно дело № 9682/2014 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № 2021309092/19.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта потвърдена с Решение № 1427/07.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], за допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 31 017,63 лева, по фактури, издадени от [фирма], [фирма] /с правоприемник [фирма]/ и [фирма] за данъчни периоди м. 02.2011 г. и от м. 07.2012 г. до м. 12.2012 г., както и начислен ДДС в размер на 117,40 лева за данъчен период м. 01.2009 г., ведно със съответните лихви. В полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се съдържат доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на въпроса, свързан с последващата реализация на спорните доставки, като се твърди, че на този въпрос вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е отговорило, респективно съдът е нарушил служебното начало, като е допуснал този пропуск. На следващо място се оспорват правните изводи на съда относно счетоводната отчетност на доставките; относно компетентността на органа, възложил ревизията; относно формата на ревизионния акт, като се твърди, че е непълен. Твърди се, че не е съобразена практиката на Съда на Европейския съюз - Решение от 21.06.2012 г. по съединени С-80/11 и С-142/11. По съображенията, изложени в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски...