Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по жалба на Г. В. Ц. от [населено място] срещу заповед №ЧР-П-37/20.01.2015 година на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 146, т.3 и 4 АПК. Иска се нейната отмяна.
Ответникът - министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на заповедта.
Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК /заповедта е връчена на жалбоподателката на 07.04.2015 година, а жалбата е подадена до Върховния административен съд с вх. №6028/20.04.2015 година/, от страна с правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателката е заемала длъжността директор на дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерство на икономиката по силата на заповед №ЧР-И-888/15.08.2013 година на министъра на икономиката. С оспорената заповед служебното й правоотношение е прекратено на основание чл.107а ЗДСл, като причина за прекратяването е посочено - по предложение на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение.
С писмо изх. №93-00-108/19.01.2015 г. органът по назначаването е отправил писмено предложение до Ц. за прекратяване на служебното й правоотношение, считано от 20.01.2015 г. на основание чл.107а ЗДС, срещу обезщетение в размер на шесткратния размер на последната получена брутна месечна заплата. Предложението е връчено на държавната служителка на 19.01.2015 г., като същата е положила подписа си на тази дата срещу израза: "предложението е прието". На 20.01.2015 година е издадена заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Ц.. На 19.01.2015 г. жалбоподателката е уведомила органа по назначаването, че на същата дата е получила предложението му само за сведение и поради болничен отпуск ще изрази становището си дали го приема след връщане на работа. Цитираното писмо е входирано в МИ на 23.01.2015 г. С писмо вх. №94-Г-11/28.01.2015 година жалбоподателката е уведомила министъра на икономиката, че не е получила определеното й обезщетение в законовия срок, с оглед на което счита предложението за прекратяване на служебното й правоотношение за оттеглено. Съгласно приложените по делото болнични листове, Ц. е била в отпуск по болест за времото от 20.01.2015 година до 06.04.2015 г. с болничен и и последващ домашен режим след оперативна интервенция. Представено е извлечение от списък към платежно нареждане за заплати от 29.01.2015 година, от което е видно, че на жалбоподателката е изплатена сума от 14787.06 лева заплата за месец януари 2015 г.
При така приетите доказателства по делото следва да бъдат обосновани правни изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Основанието на чл.107а, ал.1 ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл.107а регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига при наличието на две кумулативни изисквания: 1. приемане на предложението от страна на държавния служител в 7 - дневен срок от получаване на предложението. 2. заплащане на договорения размер на обезщетението заедно с връчването на заповедта. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие не е постигнато, нито е спазено изискването на второто изречение на чл. 107а, ал.1 ЗДСл, а именно, че "ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7 - дневен срок, смята се, че то не е прието". При липса на изрично писмено съгласие на служителя в рамките на определения от закона 7 - дневен срок, органът по назначаването не може да упражни правото си по чл. 107а, ал.1 ЗДСл, с оглед на което фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал.1 ЗДСл не е изпълнен и оспорената заповед е издадена в нарушение на приложимите материалноправните норми.
Подписът на държавната служителка под предложението не представлява изразено съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, независимо, че бланката е изготвена с израза /предложението е прието/, удостоверява единствено момента на връчване на акта, но не и съгласие със съдържанието му. Органът по назначаването е длъжен да изчака 7-дневния срок за приемане на предложението, още повече, че в предвидения 7 - дневен законов срок Ц. го е уведомила, че подписът й удостоверява само факта, че е запозната с предложението и че от следващия ден тя е започнала ползване на продължителен болничен отпуск.
Не е налице и втората кумулативна предпоставка за осъществяване фактическия състав на разпоредбата на чл.107а от ЗДСл. Законодателят е предвидил императивно изискване заедно с връчване на заповедта да бъде изплатено и договореното обезщетение. Обезщетението на жалбоподателката е изплатено по-рано, заедно със заплатата й за месец януари, но заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е връчена едва на 07.04.2015 година, след изтичане на законоустановения болничен отпуск. Действително към датата на връчване на заповедта обезщетението е било вече изплатено, но целта на разпоредбата на чл. 107а, ал.2 ЗДСл е наличие на едновременност на волеизявленията, които извършва органа и държавния служител: връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и изплащане на договореното обезщетение. При изразено изрично писмено несъгласие да приеме предложението на органа по назначаване, издаването на заповедта преди изтичане на законовия 7 - дневен срок и предварително изплащане на обезщетението, безспорно не е налице изпълнение на нито едно от изискванията на правната норма на чл.107а от ЗДСл.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.
Доказателства за направени разноски от жалбоподателката пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №ЧР-П-37/20.01.2015 година на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното правоотношение на Г. В. Ц. на основание чл. 107а от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.