Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 94 и сл. ЗЗК, във връзка с чл. 145-178 АПК.

Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалните им представители адвокатите К. Я - Иванова и Г. С, срещу решение № 395 от 12.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-1260 от 2014 г. С него КЗК е приела за установено, че G. I., САЩ, G. I. L., [населено място], И. и Y. L., САЩ не са извършили нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че КЗК неправилно е приела, че Y. L. и G. I. L. не били доставчици на медийни услуги по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗРТ, поради което не били субект на задължението по чл. 172, ал. 2 ИК. Твърди се освен това, че КЗК неправилно е тълкувала съдържанието на понятието доставчик на медийни услуги, което е дефинирано както в ЗРТ, а така също и в ИК. В последния закон, според жалбоподателите понятието използвано в ИК е автономно и се различава от това в чл. 4 ЗРТ. Понятието в ИК включвало в обхвата на медийните услуги разпространяването на съобщения в интернет, чрез изричното посочване на онлайн новинарски услуги. На следващо място се твърди, че КЗК неправилно е приела, че ответните дружества не носят редакторска отговорност, защото само насочвали, но не определяли съдържанието на политическите рекламни послания, който извод на КЗК се опровергавал от доказателствата по делото. Твърди се, че КЗК се била позовала на данните, изложени от ответниците и заинтересовани страни в настоящото производство, без да ги провери и...