Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на М. С срещу Решение №6998/13.11.2015 г., постановено по адм. д. №418/2014 г. по описа на Административен съд София-град, I отделение, VI състав, като се иска отмяна на същото изцяло.
Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.
Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна.
Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С касираното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 5804-0273/19.05.2011г., издадено от Началника на М. С. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като се прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и отмяната му. Решението е правилно.
Правилно съдът е приел, като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, това че дружеството жалбоподател е било лишено от участие в административното производство в нарушение на чл.26 и 35 от АПК, тъй като не се доказва по делото да му е надлежно връчено и писмото, с което митническия орган уведомява, че задействаният транзитен режим не е приключен в срока съгласно чл.365, § 5 от Регламент (Е.) № 2454/93 г. и се изискват доказателства за завършване на режима, което е в нарушение на изискването по чл.259, ал.2 от ППЗМ. Нарушението е съществено понеже е ограничило правото на защита на дружеството, административното производство, в което е страна е проведено "задочно", без негово знание и участие. Доказателствата, които е могло да представи при обезпечено участие, биха обусловили различен извод за приключване на режима.
Относно нарушението на материалния закон, правилно съдът е приел, че съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗМ титуляр на митнически режим "транзит" е отговорното лице, което в конкретния случай е ПАМ ЕООД, посочено в кл.50 на декларацията и което следва да представи стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за нейното идентифициране, както и да спазва разпоредбите за режима транзит - чл. 102, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. Чл. 366, §2 и 3 от Регламент Е. № 2454/93 г. предвижда, че режимът общностен транзит е завършен, ако отговорното лице представи по задоволителен начин или митнически документ за определяне на митническо направление на стоките, издаден в трета страна, или документ, издаден в трета страна, заверен от митническите органи на тази трета страна, който удостоверява, че стоките се считат за намиращи се в свободно обращение в съответната трета страна, както и заверени от съответните органи копия или фотокопия от тези документи. Така и съответно ППЗМ в чл.259, ал.4 предвижда, че режим транзит се счита за завършен, ако отговорното лице представи митнически документ, удостоверяващ, че стоките са получили митническо направление в чужбина, или негово копие или фотокопие, съдържащо данни за идентификация на съответните стоки. Копието или фотокопието на този документ трябва да бъде надлежно заверено или от органа, който е заверил оригиналния документ, или от официални органи на съответната държава.
При горната уредба от гледна точка приложението на материалния закон за това дали е налице или не отговорност на жалбоподателя за митническите задължения, предмет на декларация Т1 M. 10BG00580400777763/21.07.2010г. зависи от отговора на въпроса, представените от него доказателства към искането му за възобновяване на административното производство, установяват ли, че стоките са получили допустимо митническо направление в Р. Т.
В административните производства и после в съдебното производство не са събирани доказателства, които да установят, че стоките натоварени на превозно средство с държавен контролен номер W. X са отклонени и разтоварени в Р. Б, преди влизането на автомобила в Р.Т.С митническият орган не е направил събиране на информация по реда на обмена с митническата администрация на Р. Т, за да изясни митническото направление на стоките в посочения автомобил. От друга страна изричното становище на касатора, преди съдебното производство, е че представените от ответника по касационната жалба допълнителни доказателства представляват документи по смисъла на чл.366, § 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г., че с тях митническите органи на Р. Т удостоверяват, че стоките са преминали на територията на турската държава и затова счита, че могат да бъдат приети за алтернативно доказателство за приключен режим транзит в Р.Б.Т становище е изрично изразено от самия митнически орган - Н. М. С, издател на спорното решение, в писмо рег.№ 4425/112/07.02.2013г.
След като от доказателствата по делото следва, че дружеството жалбоподател като отговорно лице навежда данни, от които съгласно чл.366, 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. да се счита, че режимът транзит е завършен, решението е издадено в нарушение на материалния закон. Ето защо законосъобразното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6998/13.11.2015 г., постановено по адм. д. №418/2014 г. по описа на Административен съд София-град, I отделение, VI състав. Решението не подлежи на обжалване.