Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Бинка Д. И. и Д. С. Г., двамата от [населено място] против решение № 2910 от 18.12.2014г., постановено по адм. д № 110 по описа за 2014г. на Административен съд – Варна. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основани по чл. 209, т.3 АПК. Искат отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск, алтернативно претендират връщане на делото на същия съд за ново разглеждане.
Ответникът – [община] оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотиривано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страана, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил предявения от касационните жалбоподатели иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на общо 70000 лв., от които 10000 лв. имуществени и 60000 лв. неимуществени, в резултат на незаконосъобразни бездействия от страна на административните органи и техни длъжностни лица на [община] и Район „А.“ по предприемане на необходимите действия по промяната предназначението на гараж в магазин в собствения на ищците имот. Претендираните материални вреди са в резултат на заплатен от ищците наем за друг търговски обект, както и за сторените от тях разноски за провеждане на административната процедура докрай, включая и разноски за юридически услуги. Нематериалните вреди произтичат от психическите и здравословни увреди, получени вследствие на стреса причинен взаимоотношенията им с администрацията.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необосованост. За да стигне до този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че ищците са собственици на имот с административен адрес [населено място],[жк], [улица]. В двора на имота им през 1976 г. е бил построен гараж за един лек аватомобил с площ от 21 кв. м. От 2000 г. семейството на ищците започва да експлоатира гаража, като магазин за продажба на различни видове стоки. Оттогава се заражда и намерението на ищците да променят предназначението на гаража и да го превърнат в магазин. Съдът в мотивите си посочва, че по твърдения на ищците заявления за промяна на предназначението били подавани през 2000 г. и през 2004 г. От представената по делото скица за промяна предназначението е видно, че действително процедурата е започнала, но не е довършена. Прието е, че липсват доказателства ищците да са подавали заявление за промяна предназначението на гаража в магазин през 2004 г.През 2008 г. ищците подемат нова процедура по промяна на предназначението, като им е издадена нова скица №175/26.02.2008 г.Ищците подават заявление за промяна на предназначението едва на 08.01.2009 г. № УТ-01/5/08.01.2009 г., след като е издадена Заповед №ДК-09-17/28.11.2008 г. на ДНСК за затваряне на магазина, тъй като не е променено предназначението на гаража, в който се е развивала дейността. По това заявление е постановен отказ от архитекта на Район „А.“. С решение №254/09.02.2010 г. по адмд.№2035/2009 г., състав на Административен съд [населено място] е прогласил нищожността на този отказ и е изпратил преписката на главния архитект на [община] за произнасяне по същество. При окомплектоването на преписката архитект на Район „А.“ е издал скица №30/06.04.2010 г., в която площта на имота на ищците е била посочена грешно, но впоследствие е издадено удостоверение, с което тази грешка е коригирана.Със заявление ЗАО 20914/08.06.2010г., ищците са подали проекти за одобряване на промяна предназначението на гореописания обект, които са разгледани на ЕСУТ при [община] на 22.06.2010г. и проектът е приет за разглеждане по т. б от Протокол № 34/22.06.2010г. Последвала е жалба от Д. Б. Д. срещу издадената на ищците виза за проектиране: жалба вх. № АГУ 10-94-Д/1/22.06.2010г. Съдебното производство по обжалване на тази виза е приключило едва с Решение от 13.01.2012г. по адм. д. 2226/2010г. на АСВ, с което жалбата е отхвърлена.
След обжалване на визата, [община] не продължила производството по заявлението на ищците и срокът за произнасяне е изтекъл. Ищцата е обжалвала мълчаливия отказ на главния архитект пред РДНСК Североизточен район, като със Заповед №ДК-10-СИР-54/17.09.2010 г. началникът на РДНСК СИР е отменил мълчаливия отказ и е разпоредил заявлението да бъде разгледано и да бъде издаден акт по същество. Главният архитект е приел, че проектът не съответства на законовите изисквания и е издал Заповед №40/25.10.2010г., с която отказва съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж за промяна предназначението на гореописания обект. По жалба на ищцата е издадена Заповед № ДК-10-СИР- 70/27.12.2010г. на Началника на РДНСК-СИ район, с която е отменена Заповед № 40/2010г. на Главния архитект на [община]. Жалбата на Гл. архитект срещу тази заповед на РДНСК е оставена без разглеждане с Определение № 1424/14.03.2011г. по а. д. 513/2011г. на АСВ, потвърдено от ВАС с Определение № 7059/19.05.2011г. по а. д. 5239/2011г. на ВАС. Проектите за промяна на предназначевиено са разгледани и ободрени с Протокол на ЕСУТ № 39/12.07.2011г. Издадено е разрешение за строеж № 116/28.07.2011г., за което ищците са уведомени още същия ден.
Срещу издаденото разрешение за строеж № 116/28.07.2011г. е подадена Жалба вх. № АГ-11-94-Н/3/09.08.2011г. от заинтересовано лице, която е отхвърлена със заповед №ДК-10-СИР-51/27.09.2011г. на Началника на РДНСК-СИ р - н, потвърдена с Решение № 731/16.03.2012г. по адм. д. 3784/2011г. на АСВ. Разрешението за строеж е влязло в сила едва на 16.03.2012г.
Срещу скица-виза за проектиране изх. № 30/06.04.2010г., въз основа на която е издадено същото разрешение за строеж и срещу самото разрешение за строеж № 116/2011г. е подадена и жалба вх. № АГУП 12000376ВН/12.04.2012г.. Жалбата е отхвърлена като недопустима със заповед № ДК 10-СИР-12/16.05.2012г. на Началника на РДНСК - СИ район. Последната е получена от [община] приложена с писмо от РДНСК на 21.05.2012г. На 27.06.2012г. разрешение за строеж № 116/28.07.2011г. е предадено в информационен център В. за получаването му от възложителите - ищците по делото.
На 30.08.2012г. е подадена жалба срещу посоченото разрешение за строеж, която е отхвърлена със Заповед № ДК-10- СИР-33/09.10.2012г. на началника на РДНС - СИ р-н.Междувременно, след като магазина им е затворен от ДНСК, ищците наемат друг търговски обект на [улица] [населено място], за който видно от приложения по делото договор от м. март 2009 г. са заплащали по 150 лв. наем.
По делото са били приети две съдебни-медицински експертизи, разпитани са свидетели във връзка с твърденията в исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказатеплства, съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция поради недокааност на твърденията за подаване на заявелние на 08.01.2009г. за промяна предназначението на гаража в магазин.
Относно развилата се процедура по заявление №УТ-01/5/08.01.2009 г., съдът също е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Посочил е, че започнатата от ищците процедура по промяна на предназначението е строго формална и всеки етап от нейното развитие завършва с издаване на индивидуален административен акт и по тази причина забавеното издаване на индивидуални административни актове не следва да се приеме за „незаконосъобразно бездействие“ по смисъла на ЗОДОВ. Неиздаването на административен акт в законоустановения срок представлява мълчалив отказ, който може да бъде обжалван по съответния ред. От тази възможност ищците са се възползвали, като са обжалвали мълчаливия отказ на гл. архитект на [община], който е бил отменен от началника на РДНСК. Дори и издаването на скица е приравнено към издаването на индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.21от АПК. Незаконосъобразните административни актове издадени в хода на процедурата са били отменени по съответния ред и в крайна сметка ищците са получили целената заповед. С решението си съдът е прекратил производството по делото по отношение на ненадлежния ответник Район „А.“ при [община] и е отхвърлил иска по отношение на [община].
Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с искова претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразни бездействия на служители и органи на общинската администрация. Твърдените в исковата молба и уточнени с молбата от 17.02.2014г. с вх. № 2826 незаконосъобразни бездействия са конкретизирани подробно и се изразяват се в укриване на документи в Кметство А., изгубване на същите, забявяне и получаване на отговор през м. юни 2009г., допускане на многобройни грешки от служители в общината, забавящи процедурата по издаване на съответния документ, издаване на скица без отразяване на съществуваща регулация и неправилно посочени собственици, представляват част от производството по издаване на крайния административен акт.
Принципно правилни са разсъжедиянаа на съда за пиложение на нормата на чл. 58 АПК за това, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на инидвидуален адимнистративен акт представлява мълчалив отказ да се издаде актът, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По тази причина заявителите не са били лишени от възможността да оспорят законосъборазността на същия по административен или съдебен ред. Този въпрос не обаче не е предмет на спора, с койт осъдът е сезиран. Към тези принципни разсъждения може да се добави и това, че съгласно принципите на административния процес, установени в АПК, адмистратвните органи са длъжни да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо /чл.6, ал.1 АПК/, а процесуалните действия да се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт /чл.11/. Законова гаранция за спазването на тези принципи е създадената от кодекса фикция с разпоредбата на чл. 58, ал.1 АПК, съгласно която бездействието актът да се издаде в законния срок се приравнява на мълчалив отказ, защитата против незаконосъобразността на който се извършва по реда на оспорването.
Предвид уточнението на ищците, че претендират вреди не от отменен административен акт, а от бездействията, уточнени подробно като самостоятелно основание за иска, съдът е бил длъжен да обсъди всяко едно от посочените фактически основания и да изложи мотиви приема ли същото като факт, осъществил се в обективната действителност и представлява ли то незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Като не е сторил същото, съдът е нарушил изискването да изложи мотиви, с които да обоснове крайния си правен извод за неоснователност на исковата претенция. След като конкретните фактически обстоятелства са изложени в петитума на исковата молба, приета от съда за редовна, съдът е бил длъжен да ги обсъди подробно в мотивите си с оглед изводите си по съществото на правния спор. Изложените от първоинстнационния съд мотиви са общи и не касаят наведените в исковата молба фактически обстоятелства. Предвид изложеното, решението на адмимнистративния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд заново разглеждане от друг състав. Водим от гоното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2910 от 18.12.2014г., постановено по адм. д № 110 по описа за 2014г. на Административен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.