Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.
[фирма], [населено място] обжалва решение № 3634 от 25.05.2015г. на Административен съд, С. град, 7 състав, постановено по адм. дело № 5603/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2021309850/31.01.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 668/16.04.2014г. н адиректора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост. Касационният жалбоподател счита, че основанията за отказ на правото на данъчен кредит по спорните фактури, посочени от органите по приходите и възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Твърди, че съдът не е ценил доказателствата, представени от дружеството, а е преписал ревизионния акт и потвърждаващото го решение. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт.
В представената по делото писмена защита на процесуалния представител на [фирма] се поддържа алтернативно искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се подробни съображения за конкретни пороци на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. Т. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на [фирма] e отказано право на данъчен кредит в общ размер на 42 663.38 лева и съответните лихви, както следва: в размер на 4 999.63 лева за данъчни периоди м.04. и м.05.2013г. по фактури, издадени от [фирма] за доставки на замразено пилешко месо и бутчета и в размер на 37 663.75 лева за данъчни периоди м.06. и м.07.2013г. по фактури, издадени от [фирма] за доставки на замразено пиле, млечни продукти и сухо мляко.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел за недоказано реалното осъществяване на спорните доставки. В мотивите на решението е посочено, че не е установено предаване на конкретно определени вещи от продавача на купувача, което би доказало наличието на доставка по чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Съдът е констатирал, че липсват приемо - предавателни протоколи, стокови разписки или други доказателства за предаване на стоките. Според съда обстоятелството, че ревизираното лице притежава товарни автомобили не е достатъчно да установи транспортирането на стоките от доставчиците до базата на купувача. Представените пътни книжки не съдържат данни за маршрута и превозвания товар. Аргумент за липса на доставки съдът е почерпил и от липсата на доказателства за спазване на изискванията по Закон за храните и по Закон за ветеринарно медицинската дейност. Представените доказателства за наем на склад, според съда също не са достатъчни да установяват реалното осъществяване на доставките. В мотивите на решението е посочено, че наличието на стоки в определени обекти, извеждането им от тях, транспортирането им до обекти на ревизираното лице, отделянето им за него, са все обстоятелства, от които може да се направи извод за фактическото предаване на стоката на лицето, претендиращо правото на данъчен кредит, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Обясненията на Р. И. и показанията на св. Х. не са кредитирани, тъй като не съдържат конкретни факти за осъществяването на доставките - място на получаване, място на извозване, респективно посочване на конкретни обекти или търговци, на които са препродадени стоките.
Направен е извод, че липсват доказателства, удостоверяващи настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Изложени са и аргументи въз основа на конкретни решения на Съда на ЕС. Решението е правилно постановено.
Принципно основателен е доводът на процесуалния представител на [фирма], че част от мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, се основават на изцяло ирелевантни обстоятелства - непредставяне на годишните финансови отчети в търговския регистър при Агенция по вписванията, нелоялност на доставчиците в отношения им с НАП и др. Тези обстоятелства са част от фактическите констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад, но видно от мотивите на решението, съдът не е основал изводите си по приложението на чл. 68, ал.1 и чл. 25, ал.2 от ЗДДС въз основа на тях.
Неоснователно е оплакването на касатора за липса на мотиви в решението. Съдът е обсъдил конкретни доказателства по делото относими към предпоставките за възникване на правото на приспадане и е направил извод, че не е установено настъпването на данъчно събитие по спорните доставки.
Настоящият състав споделя този извод, тъй като се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Съгласно чл. 68, ал.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато данък добавена стойност стане изискуем. При доставки на стоки, каквито са и процесните, данъкът става изискуем към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките съгласно чл. 25, ал.2 във връзка с чл. 6, ал.1 ЗДДС. Нормите от националния закон следва да се тълкуват и прилагат във връзка с тълкуването на чл.14 §1 от Директива 2006/112/ЕО, според което понятието доставка на стока включва всяко овластяване на получателя по доставката фактически да се разпорежда със стоката. От изложеното следва, че при спор за осъществяване на доставките на стоки, съдът има задължението да изследва всички факти относно доставянето и получаването на стока в разпоредителната власт на лицето, претендиращо право на приспадане. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е установено осъществяването на спорните доставки на стоки от [фирма] и [фирма].
По доставките от [фирма] по делото са събрани следните доказателства: преписи от спорните фактури, придружени с фискални бонове, доказателства за предходни вътреобщностни придобивания на стоките от полското дружество А., договор за наем на склад в складова база Ф., [населено място], Столична община и в [населено място]. От писмените обяснения на прекият доставчик е установено, че транспортът е за сметка на купувача. От ревизираното лице са представени свидетелства за регистрация на три товарни автомобила и пътни книжки, в които са отразени данни за показателите на километража, изминати километри, име на шофьор, дата, регистрационен номер на МПС, път на движението.
Не е било спорно, че ревизираното дружество разполага с нает склад в [населено място], [улица] за периода от 15.01.2013г. до 31.12.2013г. Приложени са фактури за закупено гориво. В хода на съдебното производство за приложени преписи от търговски документ към всяка фактура.
По доставките от [фирма] са събрани следните доказателства: преписи от спорните фактури, търговски документ за продажба на стоки, с който се потвърждава, че изброените в него стоки са предназначени за човешка консумация и са произведени съгласно регламента на ЕС, касаещи безопасността на храните от животински произход и са предназначени за търговия на територията на РБ, удостоверение за вписване на доставчика в списъка на наемателите - търговци на храни № 17171/28.02.2013г. за търговия на едро с храни от група "б" - месо и месни продукти - охладени и замразени.
От тези доказателства не се установява доставянето и получаването на посочените във фактурите стоки.
Неоснователно е възражението, че съдът не е коментирал представените в съдебното производство пътни книжки. Тези доказателства за обсъдени в мотивите на решението и правилно е прието, че не установяват конкретни данни за превозваната стока, респективно релевантни факти за овластяването на [фирма] да се разпорежда със стоките, описани в процесните фактури. Правилно е прието, че наличието на собствени товарни автомобили съгласно приложените свидетелства за регистрация на МПС и пътни книжки, с горното съдържание, не е достатъчно да удостовери твърденията на ревизираното дружество за доставянето на стоката и получаването й по преките доставки. Представените в превод на български език доказателства за произход на стоката, не установяват осъществяването на доставките, предмет на спорните фактури. Представеният към фактурите търговски документ не съдържа информация за стоката /местонахождение, превозно средство и т. н./ и не удостоверява предаването и получаването й от ревизираното лице.
Неоснователно е позоваването на представеното по делото удостоверение за вписване на [фирма] в списъка на наемателите - търговци на храни. Първо този документ е неотносим към доказването на доставките на сухо мляко и млечни продукти, тъй като от съдържанието му е видно, че регистрацията е за търговия с храни от група "б" - месо и месни продукти - охладени и замразени. От друга страна - вписването на доставчика в регистъра на търговците на едро само по себе си не е достатъчно да установи спорните по делото факти по изпълнението на конкретните доставки на замразено месо.
Правилно съдът не е кредитирал събраните в съдебното производство гласни доказателства, тъй като те не установяват конкретни факти от осъществяването на доставките. За прецизност следва да се посочи, че законният представител на дружеството - страна по делото дава обяснения в хода на съдебното производство по реда на чл. 176 и чл. 177, ал.1, т.2 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, а не както е приел първоинстанционният съд - свидетелски показания по реда на чл.163 и сл. ГПК. Констатираното процесуално нарушение не се е отразило на крайните изводи на съда по дадените от страната обяснения.
Действително съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, но допуснатото нарушение не се отразява на установената от съда фактическа обстановка, тъй като вещото лице е дало отговор на въпроси за отразяването на спорните факти в счетоводството на [фирма] и на преките доставчици и относно разплащанията между страните, които не са били спорни в процеса. Относим към преценката за реалност на доставките е отговорът на въпрос 2 - относно последващата реализация на стоките. В тази част заключението се основава на справка, предоставена от ревизираното лице, поради което пропускът на съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на установената от съда фактическа обстановка.
Останалите доводи на процесуалния представител на касатора се отнасят до фактически основания за отказ на правото на данъчен кредит, посочени в ревизионния акт, по които няма установявания в първоинстанционното производство и които не са послужили на административния съд за отхвърляне на жалбата, поради което и съгласно чл. 220 АПК, не следва да се обсъждат в настоящото производство.
По тези съображения, настоящият състав намира, че решението, с което жалбата на [фирма] е отхвърлена, не страда от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което и на основание чл 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация в размер на 1881.12 лева на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3634 от 25.05.2015г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 5603/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] сумата от 1881.12 лева разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.