Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. Д. от [населено място], чрез адв.. Д против решение № 2134 от 20.10.2015 г. по адм. дело №468/2015 г. по описа на Административен съд – Варна.С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът - началник на СГКК-В. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу мълчалив отказ на началника на СГКК-В. по заявление вх. № 05-11167/15.12.2014 год. за извършване на административна услуга – предоставяне на копие от приетите КК и КР на [населено място], в частта за имот, находящ се в [населено място], [улица], имот № 72 709 501.522 по плана на селото, както и на сградите в него. Прието е от фактическа страна, че искането е подадено в 30-дневния срок за възражение, считано от обявата в ДВ,бр.100/05.12.2014г. за приетага кадастрална карта и кадастрален регистър, като с писмо изх. №20-278/06.01.2015 г., началника на СГКК – В. е уведомил П. Д., че КК за [населено място] е изложена за разглеждане в сградата на СГКК - В. до 05.01.2015 г. и копия и извадки от нея не могат да бъдат предоставяни до одобряването й със заповед на изп. директор на АГКК.Същевременно от жалбоподателката е депозирано възражение № 02-30/05.01.2015 г. до началника на СГКК – В.,което е разгледано от комисия, назначена със заповед № РД-1448/18.12.2013 г. на изп. директор на АГКК и е уважено.От правна страна, обжалбаното решение е мотивирано с липса на изрична регламентация в ЗКИР за предоставяне на извадка от графичната част на приетата, но неодобрена взе още КК. Изложени са подробни мотиви за правомощията на органите на кадастъра досежно издаване на скици и изрично визираните услуги, които съответната служба извършва-чл. 55, ал. 1,ал.2 и ал.3 от ЗКИР,във вр. с § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗЗД/, чл. 31, ал.1, т.10 и ал.2, чл.32, ал.1, т.9 и ал.2 и чл.35, ал.3 от Наредба № 3 / 28.04.2005 г. Оспореният отказ за предоставяне на графичния материал по приетата, но неодобрена КК е приет за законосъобразен, поради преждевременност на заявлението, с оглед правомощията на началника на СГКК за издаване единствено на скици от приетата, респ. изменена КК.

Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Безспорно е обстоятелството, че заявлението, по което е постановен оспорения отказ е за издаване на скица /извадка/ от приетата и обявена по реда на чл.45 и чл.46, ал.1 от ЗКИР кадастрална карта, но неодобрена по реда на чл.49 от ЗКИР. Следователно липсва основание за издаване на исканите скици /схеми/ на визираните в заявлението обекти на кадастъра, тъй като такива не са надлежно одобрени със заповед на изп. директор на АГКК по реда на чл.49 от ЗКИР, т. е. това са проектни данни, които подлежат на евентуална промяна при подадено възражение, каквото е подадено от заявителката и е уважено.

Доводите в касационната жалба за липса на специални знания у заявителката за преценка съотвествието на проекта на КК с описания в ЗКИР графичен материал-изходни данни за изработване на КК, житейски са оправдани, но не сочат на незаконосъобразност на процесния отказ.

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2134 от 20.10.2015 г. по адм. дело №468/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.