Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] [населено място], чрез адвокат В., срещу решение № 1570 от 02.08.2016 г., постановено по адм. дело № 836/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РР-2626/22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. Излага доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на нормативните разпоредби, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожно решението на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” и се върне преписката на административния орган със задължителни указания за спазване и прилагане на постановени и влезли в сила съдебни решения. Алтернативно иска обжалвания административен акт да се отмени като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона и се върне преписката на административния орган с указания за правилно прилагане на закона.
Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма], против решение № РР- 2626/22.10.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ”ИБР”/, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 31140032 от 15.05.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект, р. Марица, с разрешена цел „производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ [наименование], и място на водовземане в землището на [населено място], [община], с титуляр [фирма]. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на закона и е съобразено с целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.
Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/ тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с. з. В случая обжалвания пред съда административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ - директор на БД „ИБР”.
Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като противоречащо на влязло в сила съдебно решение № 11154/ 29.07.2013 год., допълнено с решение № 17388 от 20.12. 2013 год., постановени по адм. дело № 511/ 2013 год. на Върховния административен съд. С посоченото съдебно решение е отменена Заповед № РД 292/ 22.03.2010 год. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни на територията на БД „ИБР”, в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ, във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата жалбоподатели, сред които е и [фирма], а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в Раздел 7 и приложенията към него от План за управление на речните басейни за територията на БД „ИБР” - Програма от мерки, забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ – Приложение № М 7-15, забрани и режими, свързани със зоните на защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от ЗВ – от Приложения раздел 7 от същия план. Именно съобразявайки се със съдебното решение, с което е отменена част от Плана за управление на речните басейни, въвеждаща забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него, относно водно тяло BG3MA350R039, където попада инвестиционното намерение на касационния жалбоподател, административният орган е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ по отношение на отправеното до него искане. Съгласно тази разпоредба не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени забрани и ограничения в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че оспореното пред съда решение на директора на БД „ИБР” не противоречи на съдебния акт, за да е налице предпоставката на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяването му за нищожно.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че с отмяната на въведени с плана за управление на речните басейни забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ отпада и приложимостта на възприетата от административния орган и първоинстанционния съд изрична забрана за водовземане от повърхностни води по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, а именно „когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал. 1, т. 5”. Съгласно чл.119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Отпадането по отношение на жалбоподателя на конкретно определени забрани и ограничения в такава зона с план за управление на водите не дерогира приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, извеждащ самостоятелна, изрична забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия. С т. 2 от Решение № 122 на МС от 02.03.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно Приложение № 2. В това приложение е включена и защитена зона с код BG0000578 „Р. М” с обща площ 14693.10 ха и територия със същия размер, в която зона, съгласно издаденото на дружеството разрешение за водоползване, следва да се осъществи водоползването. Обстоятелството, че за тази защитена зона не е издадена заповед за обявяването и по чл. 12, ал. 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) /ЗБР/ не отрича приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Списъкът на защитените зони, одобрен от Министерски съвет се основава на постъпилата документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР, която, според разпоредбата на т. 2 и т. 5 от чл. 8, ал. 1 включва предмет и цели на опазване на защитената зона, както и картен материал и координатен регистър. Съгласно т.5 на Решение №122/2007 г. на МС със заповедта по чл.12, ал.6 от ЗБР се определя окончателната площ, включваща и опис на имотите в нея при въведено задължение за включване на цели имоти в защитената зона. Съответно при неиздадена заповед територията на зоната и обема на защита са тези, определени в решението на МС.Стелно в случая е налице забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ за продължаване срока на издаденото разрешение за водоползване от повърхностен обект.
Правилно е приета в обжалваното решение законосъобразност на обжалваното решение на директора на БД „ИБР” при установеното по делото, че по издаденото на касационния жалбоподател разрешително за водовземане, мястото на водовземане не съответства на изискванията на чл. 118ж, ал. 1, т. 3 ЗВ, тъй като е на по-малко от 500 м от пункт за мониторинг. Ирелевантно е обстоятелството, че към момента на издаване на разрешителното за водовземане, чието продължаване на срока е искано, такъв пункт /за мониторинг/ не е бил създаден. Пунктът за мониторинг е определен по установения в закона ред, със заповед на министъра на околната среда и водите, законосъобразността на която заповед не подлежи на контрол в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ, бр.61 от 2010 г./,всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, следва да се приведат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.
Не е налице твърдяната неприложимост на тази законова разпоредба по отношение на искането на жалбоподателя. Издаденото на дружеството разрешително не е сред посочените в ал. 1, а искането за продължаване срока му на действие е направено след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 3 и 4 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БД „ИБР”. В случая разрешителното за водовземане е издадено на 15.05.2009 г., а искането за изменение и продължаване на срока му на действие е подадено на 01.10.2013 год., т. е. след влизане на новата правна уредба от 2010 г., при което е налице законово задължение за административния орган да съобрази основателността на искането с въведените нови законови изисквания. Това е сторено с обжалваното пред съда решение, като административния орган се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал.1 тогава, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една или повече от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже продължаване на срока на действие на такова издадено разрешително.
След като в случая съгласно издаденото разрешително се предвижда водовземане на по-малко от 500 метра от пункт за мониторинг и от воден обект защитена зона, то са налице посочените в обжалваното пред съда решение основания за отказ да бъде продължен срока му на действие, с оглед разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), във вр. с & 146, ал.2 от ПЗР на с. з.
Правилно е приета в обжалваното решение неотносимост към предмета на спора на представеното по делото решение от 2009 г. за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на [фирма], издадено по реда и при условията на ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА). Инвестиционното предложение не е реализирано в предвидения срок. Искането, отправено до административния орган, е за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително за водовземане, каквото водовземане, съобразно изложеното по-горе, законът не допуска.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1570 от 02.08.2016 г.,постановено по адм. дело № 836/2016г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.