О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3565

гр. София, 11.07.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 2106/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Т., подадена чрез адв. Ю. К., срещу определение № 104/08.04.2024г. по ч. гр. дело № 57/2024г. на ОС-Търговище. С обжалваното определение е потвърдено определение № 251/29.02.2024г. по гр. д. № 39/2024г. РС–Търговище, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено като недопустимо производството, образувано по молба на Б. Т..

Частният касатор счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира въпрос, за който твърди, че е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото: Когато откаже да разгледа молба за установяване на факт, при липсваща вина за това на страната и в съдебно производство без установен обществен интерес, намесва ли се съдът в избора на страната да упражни регламентирано гражданско право.

Ответникът по частната касационна жалба-О. Т. не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Б. Т., с която е поискано да бъде задължена О. Т. да състави акт за смърт на Й. И. Б.-брат на молителката, починал на 15.01.1974г. в [населено място], С. област, (бивш СССР) Р.Ф., в хипотезата на „изгубен документ” по чл. 542, ал.1 ГПК. В молбата се твърди, че след смъртта на Й. Б., тялото му било транспортирано в България и погребано в [населено място], община Т.; заедно с тялото били изпратени и документи, които останали у родителите на молителката и тя не знае какво е станало с тях. Сочи се, че във връзка с уреждане на наследствени въпроси на Т. било отказано издаване на удостоверение за наследници, с аргумент, че липсва съставен акт за смърт на брат й. Предвид това на 31.08.2023г. тя подала молба до кмета на община Търговище служебно да бъде изискан от руските власти препис от акта за смърт, попълнила необходимите за целта формуляри, но и до момента нямало отговор от руската страна. Според молителката правният й интерес да сезира съда произтича от невъзможността да се разпореди с наследствените си имоти поради липса на акт за смърт на нейния брат. Отделно счита, че без надлежно съставен акт за смърт на брат й, не може да се снабди с удостоверение за наследници и не може да се разпореди със съответната част от наследствени земеделски земи и да се прекрати съсобствеността върху земите, останали от дядо й Б. И. С., починал на 03.05.1952г.

В срока по чл. 131 от ГПК О. Т. чрез процесуален представител, е изложила съображения за неоснователност на искането.

В писмен отговор прокурор при РП – Търговище изразява становище за допустимост на искането.

С определение №251/29.02.2024г. по гр. д.№ 39/2024г. съставът на РС-Търговище, е намерил искането по чл. 542, ал.1 ГПК за недопустимо, тъй като самата молителка твърди, че акт за смърт на брат й Й. Б. е съставен от компетентните органи в бившия СССР и тече процедура по изпращане на заверен препис от акта. Посочил е, че не е налице хипотезата на „изгубен документ“ по смисъла на чл. 542, ал.1 ГПК, нито някоя от хипотезите на чл.38, ал.4 и ал.5 ЗГР, поради което липсва правен интерес от образуваното охранително производство.

За да потвърди прекратителното определение, въззивният съд от фактическа страна е установил следното: в регистрите на О. Т. няма съставен акт за смърт на Й. И. Б., [дата на раждане] ; в представеното удостоверение за наследниците на Б. И. С. (дядо на молителката) под № 3 фигурира баща й– И. Б. И., починал на 29.06.1985г., като негови наследници са посочени съпругата му и децата му-Б. Т. и Й. Б. –съответно под № 3.1, 3.2, и 3.3, като за брата не е отбелязана дата на смърт. В удостоверение за родствени връзки на Б. Т., издадено от О. Г. О. на 28.09.2023г., под №7 фигурира брат й Й. И. Б., [дата на раждане] и починал на 15.01.1974г. От приложеното от О. Т. фотокопие от регистъра на умиранията от 1956г., том 31, стр. 183 съдът е установил, че на посочената страница фигурират имената на родителите на ищцата, нейното име и това на брат й, за когото е вписано, че е починал на 15.01.1974г., от съставен акт № 351 от 17.01.1974г., съобщ. от С. (или С.) СССР. Съдът е приел за установено и, че се води кореспонденция с руската страна за изпращане на копие от смъртния акт, съставен в СССР и съответно за съставянето му в България, като липсва спор, че отговор от руските власти няма. Според въззивния съд безспорно акт за смърт на брата на молителката не е бил съставен в България, но в случая не се касае до съставен такъв и в последствие изгубен – както поддържа ищцата. Посочил е, че започналата процедура по Наредба № РД-02-20-9–21.05.2012г. от общинските власти за получаване на документа от Р.Ф., обосновава извод, че не се установява съставянето на акта за смърт да е абсолютно невъзможно. Предвид изложеното съдът е приел, че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на искането. Въззивният съд е допълнил, че снабдяването с удостоверение за наследници и извършването на разпореждания и делба на наследствено имущество не може да обоснови правен интерес от водене на производство по чл.542, ал.1 ГПК, тъй като са налице доказателства относно родствените връзки на ищцата с нейния брат, където изрично е посочено кога е починал; налице е извлечение от регистъра на умиранията при О. Т. където тези факти също са посочени. След като ищцата иска да установи само качеството си на наследник и дела от имуществото на брат си, а това може да направи в отделно исково производство, то за нея липсва правен интерес да води дело за съставяне на акт за смърт на своя брат.

При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставеният от частната жалбоподателка въпрос не удовлетворява изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като въпросът е хипотетичен, некоректно формулиран и не обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение за недопустимост на производството. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от жалбоподателката допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Правните разпоредби на чл. 542 и чл.543 ГПК са ясни и съществува многобройна практика по тълкуването им, което е съобразено от въззивната инстанция. Съгласно чл. 542, ал. 1 от ГПК лицето, което черпи права от съответния факт с правно значение, е процесуално легитимирано да инициира охранителното производство за установяване на този факт от съда като в молбата си следва да твърди, че предвиденият от закона документ, с който се удостоверява този факт (например акт за гражданско състояние), не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Според чл. 543, т. 1 и т. 2 от ГПК в молбата следва да се посочи и целта, заради която се иска установяването на съответния факт, както и причините, поради които съответният документ не е съставен или е невъзможно неговото съставяне или възстановяване. В допълнение следва да се посочи, че издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, която общината предлага на гражданите, съгласно чл.15 от Наредбата за административното обслужване. Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и може да се обжалва по административен ред по чл. 145 и сл. АПК.

Предвид изложеното не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на ОС-Търговище.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104/08.04.2024г., постановено по ч. гр. дело № 57/2024г. на Окръжен съд -Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: