О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3370

гр. София, 02.07.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 2109 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищците С. Б. К., М. З. Ш., А. З. Ш., подадена чрез техния процесуален представител адв. Г. У. и ответниците Ц. С. Т. и Е. Р. Ц., подадена лично от адв. Ц. Т. и в качеството му на представител на съпругата си Е. Ц., срещу определение № 14529/30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 12931/2023 г. на Софийски градски съд.

Ищците С. Б. К., М. З. Ш., А. З. Ш. обжалват постановеното определение в частта, в която са отхвърлени претенциите им за разноски над сумата от 1 395,97 лв., заплатен адвокатски хонорар, и 335 лв. държавна такса до пълния размер на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. и за държавна такса. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна.

В изложението за допускане до касационно обжалване е формулиран следния въпрос: „до колко е обвързан съда при/с: постановяване на решението със съобразяване на правните норми, постановяване на решението със събраните доказателства по делото, техният обективен и подробен анализ, обективно-обоснованата преценка на съда при произнасянето на решението, доколко правилността на едно съдебно решение е норма и неизменен принцип на българското право, гарантиран от Основния закон в Република България и дълбоко демократичните традиции и разбирания...