О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60293

гр. София, 22.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1596/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. П. П. и частна жалба на М. Г. К. – П. срещу определение № 2678 от 03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3959/2020 г. на Апелативен съд – София, с което на основание чл. 23, ал. 3 ГПК подадената искова молба от двамата жалбоподатели против Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд с посочено правно основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД, е изпратена за разглеждане от Окръжен съд – София, поради отвод на всички съдии от състава на Софийски градски съд.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на настоящото производство намира следното:

Частните жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Актът на съда по чл. 23, ал. 3 ГПК - когато поради отстраняването на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно и горестоящият съд е постановил изпращането му за разглеждане в друг равен съд, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Определението на съда по чл. 23, ал. 3 ГПК не прегражда развитието на производството по делото, нито законът предвижда самостоятелното му обжалване. Въпросът за определяне на друг равен по степен съд е предоставен на преценката на горестоящия съд, без законът да определя критерии за тази преценка (в този смисъл определение...