Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 3119/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от К. В. и Българска народна банка срещу Решение № 597 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело

№ 11079/2015 г. по описа на Административен съд София-град.

К. В., от гр. В. Т. чрез пълномощника си адв. М. Ч. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетяване на причинени имуществени вреди за разликата над 3 889. 03 лв. до 6 662. 15 лв. и извън периода 04.08.2014 г. - 06.11.2014 г., съставляваща обезщетение за забавено плащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., с доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Иска отмяна в обжалваната му част. С писмена молба оспорва подадената от[Фирма 4] касационна жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

К. Б. народна банка, чрез пълномощника си адв. В., обжалва решението, в частта е която е осъдена да заплати на К. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 889. 03 лв., претърпени в периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, вследствие на незаконосъобразното нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта с която[Фирма 4] е осъдена да заплати на К. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 (един) лв., претърпени в периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от К. В.. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на К. В. е основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявени от К. В. срещу Българска народна банка ([Фирма 4]) искове за обезщетение за вреди от бездействие (забавено изпълнение) по отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД, което[Фирма 4] е била длъжна да извърши на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) чрез компетентния свой орган - Управителният съвет на[Фирма 4] по предложение на управителя и подуправителя и ръководещ управление „Банков надзор“ по чл. 151, ал. 1 ЗКИ, което бездействие е с продължителност от 08.07.2014 г. до 06.11.2014 г., а именно: имуществени вреди в размер на законовата лихва за времето от 04.08.2014 г. до 03.12.2014 г. - дължимия краен срок за изплащане на гарантираните влогове и действителния такъв като последица от отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД в размер на 6 662. 15 лв., представляващи законната лихва върху сумата 196 000 лв., както и за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на бездействието в размер на 1 лв.

При условията на евентуалност се поддържа наличие на бездействие, състоящо се в неосигуряване на достъп на вложителите до гарантирания размер на влоговете им в поставена под специален надзор банка с пълна забрана на плащанията н нарушение на чл. 1, пар. 3, подточка i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент, изменена с Директива 2009/14/ЕО.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил[Фирма 4] да заплати на К. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 889. 03 лв., претърпени в периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, вследствие на извършено от[Фирма 4] нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 лв., претърпени в периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 3 889. 03 лв. до 6 662. 15 лв. и извън периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г. Със същото съдебно решение, съобразно този изход на спора е осъдил[Фирма 4] да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 297 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът му е основателен. По отношение на претендирания размер на имуществените вреди, съдът е приел, че същият е частично доказан. За да обоснове този си извод е посочил, че реално претърпяната от Вълчев вреда представлява разликата между законната лихва за периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозитите на ищеца. При така приетото е определил размера на законната лихва, чрез лихвения калкулатор достъпен на интернет сайта на НАП, на сумата от 5 187,53 лв., за периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период, в съответствие с допълнителното заключение на съдебно счетоводна експертиза - на 1 318. 50 лв. (250.66 лв.+1 067.84 лв.). В резултат на това е направил извод, че реално претърпяната от ищеца вреда е в размер на 3 889.03 лв. (5 187.53 – 1 318.50). Над този размер, и извън периода 04.08.2014 г. - 06.11.2014 г. искът е преценен за неоснователен и е отхвърлен.

По отношение на претендираните неимуществени вреди е приел, че ищецът е претърпял обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от бездействието на орган, натоварен с публичноправни функции да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и да осъществява надзор на кредитните институции - на ищеца във всички случаи е причинен емоционален дискомфорт от невъзможността да се ползва от имуществото си. Като е съобразил стандарта на живот, съдът е приел, че предявеният размер от 1 лв. на обезщетението съответства на справедливостта, че се касае за обичайните вреди, които не се нуждаят от формални, външни доказателства за тяхното установяване, поради което го е уважил. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че: ищецът е имал договор за преференциален безсрочен депозит в BGN и EUR, като от представеното удостоверение от „Корпоративна търговска банка“ АД е видно, че към 06.11.2014 г. наличността по сметките е съответно 160 446. 45 лева и 19 512. 29 евро. К. Ф. за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане, в полза на ищеца, сума в размер на 196 000 лв. Не е спорно също, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на[Фирма 4] поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца, на 06.11.2014 г. лиценза на КТБ е отнет от[Фирма 4], а на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца, в размер на 196 000 лева, е изплатен.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ.

Настоящият състав на ВАС счита, че искът за вреди се основава на неприлагане от страна на[Фирма 4] на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: „неналичен депозит означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Р. Б. разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата)[Фирма 4], в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за “неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери.

Обосновано съдът е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон, в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата, задължение на[Фирма 4] по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която[Фирма 4] е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“, т. е. още на тази дата[Фирма 4] е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им.[Фирма 4] не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно[Фирма 4] не е била изрично определена от българския законодател за „съответния компетентен орган“.

В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор[Фирма 4] е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на[Фирма 4], КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение[Фирма 4] отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Настоящата инстанция счита, че следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16, член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

На следващо място, съдът е направил правилен извод по отношение на обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са „да не се възпрепятства бързото изплащане“ като удължаване на императивните срокове може да се извършва само „при изключителни обстоятелства“, каквито не са налице. Налице е неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящият случай, вредата за ищецът се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав следва да отбележи, относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който[Фирма 4] е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително[Фирма 4] е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3, б. i) в петдневния срок (т. е. най-късно на 27.06.2014 г.), срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително[Фирма 4] вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита за ищеца липсва основание за обезщетение. В настоящият случай периодът, за който се дължи обезщетение е от 04.08.2014 г., от която дата такова се претендира, до 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на[Фирма 4] за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищецът е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото[Фирма 4] е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото удостоверение от КТБ (л. 264) Банката не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ представлява главница и каква лихви.

Касационната инстанция счита, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 04.08.2014 г. – 06.11.2014 г., правилно е определен от съдът в размер на 3 889. 03 лева. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 3 889.03 лв. до 5 624. 38 лв. за периода от 04.08.2014 г. до 06.11.2014 г., следва да бъде оставено в сила.

На следващо място по отношение на иска за претърпените неимуществени вреди, настоящата инстанция счита за правилен изводът на първостепенния съд, че ищецът е претърпял обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от бездействието на орган, натоварен с публичноправни функции да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единици да осъществява надзор на кредитните институции - на ищеца във всички случаи е причинен емоционален дискомфорт от невъзможността да се ползва от имуществото си. В тази връзка предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1 лев, тричленният състав на ВАС намира за доказан.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че мотивираният извод на съда, за наличието на всички кумулативно-изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е правилен и законосъобразен. Касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на разноски пред настоящата инстанция са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 597 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11079/2015 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Пламен Петрунов

/п/ Албена Радославова