Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327, във вр. с чл. 328 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на П. К. П. - съдия в Софийски районен съд, срещу решение № 4530 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 4162 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АС – 135 от 03.04.2017 г. на и. ф. председател на Софийски районен съд.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 във вр. с чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Аивният ръководител – Председател на Софийски районен съд не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № АС–135 от 03.04.2017 г., издадена от и. ф. Председател на Софийски районен съд на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на П. К. П. - съдия в Софийски районен съд, е обърнато внимание за допуснато нарушение по движението и организацията на работа, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 62, ал. 7 от ЗКИ и забавяне при обявяването на решенията по ЧНД № [номер]/2016 г. – с 1 месец и два дни, по ЧНД № [номер]/2016 г. – с 11 дни и по ЧНД № [номер]/2016 г. – с 12...