Производството е по реда на чл. 323 и чл. 314, ал. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на административния ръководител - председател на Административен съд – София град срещу решение по протокол № 34 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, обективирано в т.5.1, с което не се потвърждава наложеното с негова заповед № А3-41/06.04.2017г. дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ „забележка“ на Р. Б. Б. – съдия в Административен съд - София град и в т.5.2, с което се връща преписката на административния ръководител на Административен съд – София град /АССГ/ за преценка относно издаването на заповед за „обръщане на внимание“. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения по отношение формата и съдържанието на акта, незаконосъобразност поради нарушение на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т.2, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет /СК на ВСС/, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения развива в представена по делото писмена защита, в които обосновава липсата на пороци при издаване на обжалваното решение, поради което иска отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна - Р. Б. Б. – съдия в Административен съд - София град не ангажира становище по жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл.168 във вр. чл.146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед № А3-41/06.04.2017г. на председателя на АССГ на Р. Б. Б. – съдия, председател на 21-ви едноличен състав на І отделение и член на ІІІ касационен състав в АССГ е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ „забележка“ за извършено виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.307, ал.3, т.1 и т.2 ЗСВ – системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя съдебните производства /л.65-66 от делото/.
Заповедта е издадена на основание чл.93, ал.1 във вр. чл.12, ал.2 и чл.210 ЗСВ във връзка с препоръки, дадени с акт изх. № Ж-02-34/16 от 07.03.2017г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ за резултати от проверка по спазването на срока за постановяване на решения по чл.172, ал.1 и чл.221, ал.1 АПК и чл.13 ГПК на І отделение, 21 – ви състав и като съдия – докладчик в ІІІ касационен състав, с оглед установени нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 ЗСВ /л.72-82 от делото/.
В заповед № АЗ – 26/13.03.2017г. на председателя на АССГ /л.60-63 от делото/, с която е образувано дисциплинарното производство, са възприети изцяло резултатите от проверка на Инспектората на ВСС. Видно от писмо изх. № 383/04.07.2017г. от председателя на АССГ до комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС /л.69 от делото/, материалите по преписката за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Б. се съдържат изцяло в Акт за резултати от извършена проверка на ИВСС с изх. № Ж-02-34/16 от 07.03.2017г. Със същите съдия Б. се е запознала на 09.03.2017г., видно от саморъчно изписване на дата и подпис /л.36 от делото/. На 16.03.2017г. й е връчена заповед № А3-26/13.03.2017г. на и. ф. председател на АССГ, с която се открива дисциплинарно производство и на основание чл.313, ал.1 ЗСВ й е предоставена възможност в 7 /седем/ дневен срок от връчването на заповедта, да представи писмени обяснения. В срока, който й е предоставен, както и до момента на издаване на заповед № А3-41/06.04.2017г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, съдия Р. Б. не е представила нито писмени, нито устни обяснения /л.64 от делото/.
Препис от заповед № А3-41/06.04.2017г. на председателя на АССГ, с цялата преписка по издаването й, на основание чл.314, ал.3 ЗСВ е изпратена на СК на ВСС. На заседание от 23.08.2017г., Комисията по „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към СК на ВСС излиза с Предложение за решение, с което да се потвърди наложеното със заповед № А3-41/06.04.2017г. на административния ръководител – председател на АССГ, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ – „забележка“ на Р. Б. Б. – съдия в АССГ /л.83-84 от делото/. Горното предложение на Комисията по „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към СК на ВСС е внесено за обсъждане на заседанието на СК на ВСС на 12.09.2017г., на което след проведено явно гласуване поради липсата на 8 /осем/ гласа, при резултат 7 /седем/ гласа „за“ и 5 /пет/ гласа „против“, СК на ВСС взема процесното решението по т.5.1 от протокол № 34/12.09.2017г., с което не потвърждава заповедта и в т.5.2 установява, че връща преписката на административния ръководител на АССГ за преценка относно издаване на заповед „обръщане на внимание“.
При извършената проверка за законосъобразност на основанията по чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Основателни са възраженията на жалбоподателя за наличие на нарушение на чл.146, т.2 във вр. чл.59, ал.2, т.4 АПК – оспорваното решение не съдържа мотиви, което препятства установяването на фактите и основанията за постановяването му. Видно от представения по делото пълен стенографски протокол № 34 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 12.09.2017г. липсват ясни и конкретни мотиви за вземане на оспореното решение. Установява се единствено, че е налице предложение на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС“ за потвърждаване на заповедта, което не е подкрепено с необходимите осем гласа на членовете на СК на ВСС, съгласно чл.320, ал.6 ЗСВ. Приобщените на основание чл.320, ал.7 ЗСВ мотиви, съдържащи се в изказванията на членовете на СК на ВСС не установяват конкретни факти и не навеждат доводи, опровергаващи обстоятелствата, мотивирали издаването на заповедта и предложението на Комисията по „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към СК на ВСС. Изказаните съображения са неотносими по отношение фактическото положение, установено при извършената проверка по сигнал от Инспектората на ВСС, констатациите, от която са отразени в акт за резултати от извършената проверка рег. № Ж-02-34/07.03.2017г. по описа на ИВСС. Изказаните становища от членовете на СК на ВСС са противоречиви и не обосновават отказа за потвърждаване на процесната заповед. При постановяване на оспорваното решение не са обсъдени подробните данни, съдържащи се в посочения акт за резултати от извършената проверка и в заповед № А3-26/13.03.2017г. на председателя на АССГ.
В акта на ИВСС са посочени както броят, така и видът на съдебните производства /първоинстанционни и касационни/, по които съдията системно не спазва сроковете по чл.172, ал.1 АПК, както и разумният срок за постановяване на съдебните актове по чл.13 ГПК.Перката на ИВСС установява, че за периода от 16.06.2014г. до 39.12.2016г. съдия Б. е постановила 75 решения по първоинстанционни дела извън законоустановения едномесечен срок по чл.172, ал.1 АПК. По 70 дела решенията са постановени извън разумния срок, като просрочията надвишават три месеца. По 18 дела решението е забавено над 1 година след изтичане на 1 – месечния срок. По 24 дела решенията са постановени 5 до 8 месеца след срока по чл.172, ал.1 АПК. Обявени за решаване са 35 дела, по които към момента на проверката не са постановени решения и същите са просрочени. Забавянето на тези дела е в рамките на 3 месеца до 22 месеца. В хода на съставяне на акта на ИВСС е установено, че към 23.02.2017г., обявените за решаване дела, по които не е постановен съдебен акт и същият е просрочен са 28 броя. Съгласно данните на обстоятелствената част на акта 36 касационни дела са постановени извън разумния срок и просрочието надвишава 2 месеца.
Проверката относно качеството на работата установява, че делът на изцяло потвърдените от касационната инстанция актове е 89 на сто от върнатите обжалвани съдебни актове. ИВСС обосновава извод, че високото качество на правораздаването не може да компенсира забавеното решаване на делата и бездействието при администрирането и насрочването им.
Инспекторатът към ВСС е преценил, че доколкото дисциплинарните нарушения на съдия Б. са установени за първи път през последните три години и с оглед високото качество на правораздаване, не е целесъобразно иницииране на дисциплинарно производство за евентуално налагане на наказание, различно от „забележка“ и е препоръчал на административния ръководител на АССГ да упражни правомощието си по чл.311, т.1 ЗСВ и да й наложи дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ – „забележка“.
При постановяване на оспорваното решение от СК на ВСС не са обсъдени не само установените от ИВСС факти, формирани в резултат на извършената проверка на дейността на 21-ви състав на АССГ, но и изводите обосновани в предложението на Комисията по „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към СК на ВСС.
Съгласно безпротиворечивата съдебна практика решението на колективния орган, взето в условията на оперативна самостоятелност, следва да бъде обосновано с фактическите и правни обстоятелства, относими към случая. Оспорените решения са издадени в нарушение на процесуалното изискване за мотивиране и в противоречие с материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Преписката следва да бъде върната на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за вземане на ново решение съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК и като се има предвид, че преписката е попълнена с доказателства, следва да бъде определен едномесечен срок за приемане на ново решение, считано от влизане в сила на съдебното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по протокол № 34 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, обективирано в т.5.1, с което не се потвърждава наложеното със заповед № А3-41/06.04.2017г. на административния ръководител - председател на Административен съд – София град, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ „забележка“ на Р. Б. Б. – съдия в Административен съд - София град и в т.5.2, с което се връща преписката на административния ръководител - председател на Административен съд – София град за преценка относно издаването на заповед за „обръщане на внимание“.
ВРЪЩА делото на административния орган за решаване на въпроса по същество, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. РЕШЕНИЕТО е окончателно.