С решение от 07.06.2017 г. по адм. д.№6205/2015 г. на Адинистративен съд София - град е отхвърлена жалбата на С. П. С., Б. Ц. С. и З. Ц. С. срещу заповед № РД-50-19/30.04.2015 г. на главния архитект на район [район], Столична община.

Решението се обжалва с касационна жалба от Б. Ц. С., С. П. С. и З. Ц. С.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато ннарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответниците главният архитект на район [район] и Т. Т. оспорват касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното :

С оспорената пред Административен съд София - град заповед на главния ахитект на район [район], Столична община е одобрено изменение на ПУП-план за регулация по отношение на УПИ [номер],УПИ [номер] и УПИ [номер] от кв.[номер] по плана на [населено място]. Заповедта е издадена на основание чл.134, ал. 2,т. 2 и 6 ЗТСУ.

С обжалваното решение Административен съд София - град е приел заповедта за законосъобразна. С нея е одобрено изменение на регулационната линия между УПИ [номер] от една страна и УПИ [номер] и УПИ [номер] от друга страна, като същата е прокарана по имотната граница между имотите съгласно одобрената кадастрална карта. Съдът е приел, че действащия регулационен план не е прлиложен, тъй като не са уредени регулационните смети между собствениците на имотите за придаваемите се места в срока по §6, ал. 2,т.4 ПР ЗУТ, което също е основание за заснемането на регулационната граница между имоти по кадастралната (имотна)такава.

При постановяване на решението Административен съд София град не е допуснал нарушение на закона.

Основанието за издаване на оспорената заповед е чл.134, ал.2,т.2 ЗУТ. На това основание може да се одобри изменение на плана за регулация при одобрена кадастрална карта и при установено несъотвествие на регулационните граници с кадастралните такива.

По делото е установено, че действащия регулационен план на процесните имоти е от 1987 г. През 2012 година е одобрена кадастрална карта. Собственик на имот с идентификатор (кратък) [номер] по кадастралната карта е ответникът по касационната жалба Т.. За неговия имот е отреден УПИ [номер]. Собственици на имот с идентификатор [номер](кратък/ по кадастралната карта са касационните жалбоподатели. За техния имот са отредени УПИ [номер] и УПИ [номер].

Събраните по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение на експертизата установява, че регулационната граница по действащия регулационен план не съвпада с кадастралната граница, установена с одобрената кадастрална карта. С одобреното изменение на регулацията регулационната граница е прокарана по кадастралната такава, уснтановена с одобрената кадастрална карта.

При тези данни законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Налице е посоченото основание за одобряване на изменението на регулацията и то е законосъобразно, тъй като регулационната граница съвпада с кадастралната такава.

Обстоятелството дали кадастралната граница е нанесена в кадастралната карта правилно или не е обстоятелство, което е неотносими към спора. Нейното местоположение е установено с влязла в сила кадастрална карта, с която регулацията следва да бъде съобразена. От тази гледна точка дали регулационните сметки по действащия план са уредени или не също е обстоятелство, неотносимо към спора. То би имало значение за това дали кадастралната граница следва да съвпада с действащия регулационен план или не. Както беше посочено, в това производство местоположението на кадастралната граница не може да бъде оспорено или променяно.

Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени осъдени да заплатят на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение и на Т. Г. Т. разноски по делото за тази инстанция в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.06.2017 г. по адм. д.№6205/2015 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА С. П. С., Б. Ц. С. и З. Ц. С. да заплатят на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 (шестотин) лв. адвокатско възнаграждение и на Т. Г. Т. разноски по делото за тази инстанция в размер на 250 (двеста и петдесет) лв. адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.