Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б. против решение № 139/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 640/2016 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Т. Д., [населено място], против заповед № РД-15-624/21.11.2016 г. на кмета на община Б., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Д. да преахне незаконен строеж: "Жилищна сграда", с идентификатор [номер], находяща се в ПИ № [номер] по КК на [населено място]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон, поради което е отменил същата. За да обоснове този извод, съдът е посочил, че административният орган неправилно е посочил, че е налице нарушение на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при установено, в конкретният случай, наличие на...