Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Ямбол против решение № 144 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 211/ 2016 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение № 1040-28-38/ 30.08.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 4 по прот. № 01229 от 04.07.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. С. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. против решението на директора на ТП на НОИ - Ямбол да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Ямбол е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Ямбол е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но следва да бъде отменено, тъй като...