Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. И. З., гражданин на Б., чрез пълномощник срещу решение № 6492 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3276 по описа за 2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че административният орган нито в административното производство, нито в съдебното е доказал обстоятелството, че бракът е сключен в опит за заобикаляне на визовия режим в Р.Б.Н е и изводът на съда, че превеждането на пари от съпругата С. Г. на М. З. означава, че бракът е сключен с цел получаване на виза за пребиваване в Р. Б и чужденецът не е доказал целта на престоя си в страната. Съпругата работи като социален асистент в Австрия при график – един месец работа, един месец почивка, като почивките си прекарва в България, където има наето жилище. Не е проведено интервю и не е дадена възможност на касационния жалбоподател да участва в административното производство. Счита, че атакувания съдебен акт противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Отказът за издаване на виза вид „D“ за дългосрочно пребиваване и настъпилата фактическа раздяла от съпругата му сочи за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Сочи, че са представени положителни становища от заместник-председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и началник сектор Миграция към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), т. е. след съгласуване съответните институции не възразяват за издаване на виза на М. З.. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да бъде отменен отказът за издаване на виза вид „D“ за...