Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. П., против решение № 1629 от 14.03.2017 г. постановено по адм. д. № 4247/2016 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отменил заповед на касатора в настоящото производство, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение съдът е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1277,67 лв., от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, след редуцирането му.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки, касаторът моли, съдебното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се остави в сила обжалваната заповед. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

От ответната страна по касация М. В. И. от [населено място] е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адвокат Г. Г.. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Ответната страна излага възражения, които противопоставя на твърденията в касационната жалба. Моли, тя да не се уважава и претендира присъждане на направените разноски по представения списък и договор за правна защита и съдействие.

М. И., чрез адвокат-пълномощника си, е подал и частна жалба, против определение № 2525 от 20.04.2017 г., постановено по същото дело, с което в производството по реда на чл.248 ГПК, съдът е отхвърлил молбата му за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването се обосновава с твърдението за размера на материалния интерес, предмет на защитата, като договорения и заплатения бил под определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От ответната страна по частната жалба изпълнителният директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на частната жалба. По изложените съображения в него моли, тя да не се уважава.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Относно решението прокурорът счита, че съдът е извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото, които е обсъдил ведно с приетата съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това е достигнал до правилни и обосновани изводи за незаконосъобразност на административния акт, който е бил постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила – чл.59, ал.2, т.4 АПК, с оглед невъзможността да се установи волята на административния орган, и нарушение на материалния закон. Прокурорът счита, че жалбите следва да се отхвърлят.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт.

Частната жалба също е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и е срещу съдебен акт, искането по което е отхвърлено. Жалбите, ще бъдат разгледани поотделно.

Касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от М. И. против заповед № 03-РД/845 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея административният орган е отказал финансирането на подадения проект от М. И. с № 26/04/1/0/02774 от 5.06.2015 г. Съдът е счел заповедта за незаконосъобразна, поради което я е отменил при условията на чл.173, ал.2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че М. И. е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., наричана в изложението само „Наредба № 9“. В изпълнение на изискването по чл.22 от Наредба № 9 земеделският стопанин е представил бизнес –план по Образеца, представляващ Приложение № 5 към чл.22, ал.1. Проектът е бил за „Изграждане на ажурна ограда“. Общият размер на разхода по проекта е бил 569 976 лв. с общ размер на финансовата помощ – 398 983,20 лв., представляваща 70% от общия размер на разходите по проекта. В бизнес-плана, раздел Б.1. - Начин за повишаване на конкурентоспособността И. е попълнил ред 3 – опазване на компонентите на околната среда, който съответства с чл.2, т.3 от Наредба № 9 - целта на подмярка 4.1. В раздел Б.2 – Подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство, е попълнил редове 1, 3, 5 и 7, които съответстват на обхвата на дейностите, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство, посочени в чл.4, т.1, т.3, т.5 и 7 от Наредба № 9.

Имотите, за които се отнася проектът за изграждане на ажурната ограда са 8 на брой, с посочените им идентификационни номера, като 6 от тях се намират в землището на [населено място], а два в [населено място], [община], попадащи в защитена зона от мрежата на „Натура 2000“. Имотите са били засадени с култивирана шипка, средствата за която също са били предмет на одобрен предходен проект. За изпълнението на проекта е бил представен сключен на 25.05.2015 г. договор с [фирма], [населено място] с предмет изграждане на ажурна ограда с дължина 11 312 м, единична цена – 48 лв. за линеен метър и обща цена в размер на 542 976 лв. без ДДС.

По делото е била представена заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са били определени референтните цени в лева без ДДС, като пределни разходи при извършване на СМР. На ред 19 от нея за ажурна ограда е определена пределна цена в размер на 102 лв./м.

Представен е бил и констативен протокол, за оценка на нанесена щета по чл.20 и 22 ЗОСИ, съставен на 22.11.2016 г. от постоянна комисия, назначена от кмета на [община], която е констатирала нанесени щети на имотите на М. И., с обща площ 478,100 дка, засадени с шипка „Пловдив 1“, в размер на 25 099,80 лв. с ДДС. В протокола е посочено, че при огледа комисията е констатирала следи от преминаване на селскостопански животни, най-вероято едър рогат добитък, като не е изключила и възможността животните да са диви.

Съдът е приел заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и по искане на ответната страна, с поставени от нея задачи. Според заключението с изграждането на ажурната ограда се цели опазването на трайните насаждения и реализиране на описаните в таблиците на раздел Б.1 и Б.2 резултати. Изграждането на оградата ще подобри цялостната дейност на земеделското стопанство. Липсата на такава ограда влошава и частично е довела до унищожаването на част от трайните насаждения.

При така установеното от фактическа страна, съдът е извършил преценка върху обжалваната заповед, като подробно е посочил отразеното в нея и е направил извод, че заповедта е лишена от мотиви, защото в нея е било отразено, че изграждането на ажурната ограда няма пряка връзка и няма да доведе до оказване на въздействие върху околната среда, обосновано с позоваването в заповедта на становище от РИОСВ – Ст. Загора, с изх. № КОС-01-2612 от 15.06.2015 г. В заповедта е посочено, че изграждането на ажурната ограда няма да доведе до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство, съгласно изискванията на чл.4 от Наредба № 9. Съдът е коментирал и съдържанието на отговора на РИОСВ-Ст. Загора, като е приел, че между изложеното в заповедта и отговора няма пряка връзка, поради което не може да се прецени въз основа на какви фактически обстоятелства е направен извода от изпълнителния директор на ДФЗ.

На следващо място съдът е посочил и цитирането в заповедта на чл.3 от Наредба № 9 и чл.126, §2, б.“е“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, като е приел, че съображенията на административния орган не са подкрепени с никакви доказателства, реални оценки, цифри, експертни мнения, а представляват голословни твърдения. Въз основа на това е направил правен извод, че заповедта няма мотиви, защото в нея не се съдържат фактическите основания, послужили за издаването й, което е преценено като нарушение по чл.59, ал.2, т.4 АПК.

Въз основа на фактическите установявания съдът е извел правен извод, че изграждането на ажурната ограда ще доведе подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на М. И., което е съответно на чл.4 от Наредба № 9, а от там и че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Поради това я е отменил при условията на чл.173, ал.2 АПК, като е върнал преписката на административния орган. Съдът му е дал указания, че при новото произнасяне следва да съобрази фактическото установяване, че проекта за изграждане на ажурната ограда отговаря на условията на чл.4 от Наредба № 9, както и че има пряка връзка с „опазване компонентите на околната среда“. Освен това съдът е указал на административния орган при новото разглеждане на преписката да изложи подробни мотиви по основанията, посочени в заповедта.

При извършения контрол и спазване на разпоредбата на чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно, допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обжалваната заповед е мотивирана.

При изготвянето на бизнес-плана, Приложение № 5 към чл.22, ал.1 от Наредба № 9, в колона Б.1 М. И. е попълнил опазване компонентите на околната среда, което съответства на чл.2, т.3 от Наредба № 9, а в таблицата в раздел Б.2 – е попълнил редовете, съответстващи на чл. 4, т.1, т.3, т.5 и 7 от чл.4. В заповедта изпълнителният директор на ДФЗ не е посочил в какво се изразява несъответствието между целта за повишаване на конкурентоспособността и начините за постигането й. Посочено е писмото на РИОСВ-Ст.Загора, но то е непълно и е представено със съдържанието му само на първата страница. От това следва, че липсва посочване на фактическите основания, послужили за издаването на заповедта.

На следващо място изпълнителният директор на ДФЗ в заповедта се е позовал на принципите на чл.3 от Наредба № 9, като е цитирал съдържанието на чл.129, §2, б.“е“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета. Отново не е посочил фактическото основание, което сочи на нецелесъобразност между исканото финансиране и несъответствието му с принципите на добро финансово управление. По делото са приложени доказателства, от които може да се направи извод, че договорената стойност за изпълнението на бизнес-плана е под определената със заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ референтна цена. Административният орган не е обосновал как са нарушение принципите на икономичност и ефикасност при съпоставянето на собствената си заповед и по-ниската предложена цена в бизнес-плана.

Липсата на фактически основания в заповедта води до нейната немотивираност, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяната й, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни, с оглед на събраните доказателства по делото. Отделно от това следва да се посочи, че изложеното в касационната жалба не може да се приеме като мотиви на заповедта.

Настоящият състав счита, че административният съд неправилно е задължил с мотивите си, административният орган да приеме, че проектът за изграждане на ажурната ограда отговаря на условието по чл.4 от Наредба № 9, както и че има пряка връзка с опазването на околната среда. По този начин му е указал за съдържанието на акта, който би постановил, което е в нарушение на материалния закон. Преценката за одобряването или не на проекта е предоставена на административния орган, като съдът не може да го обвърже с неговите правни изводи. Административният орган, след като се запознае с доказателствата по делото, ще следва да издаде нова заповед, като изложи фактическите основания, даващи му право да одобри частично, изцяло или да не одобри проекта. Това е така, защото компетентността на административния орган е специална. Тя не може да бъде заместена от волята на съда. При издаването на новата заповед, изпълнителният директор ще следва да съобрази всички факти и обстоятелства, въз основа на които да издаде заповедта си.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, с частичната корекция на мотивите, изложена в предходния абзац.

С оглед на изхода на спора по същество искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноските, следва да се уважи, но в редуциран размер, с оглед на направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на това, че производството е касационно, съобразно фактическата и правна сложност на спора, ДФЗ ще следва да заплати на ответната страна разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на 1 000 лева. По частната жалба:

С определението, постановено по същото дело, административният съд е отхвърлил искането на М. И. за изменение на решението в частта му за разноските. В частната жалба се съдържат твърдения свързани с размера на материалния интерес. С. да се посочи, че в производството при проверка на законосъобразността на заповедта, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, съдът извършва проверка само относно това дали заповедта е законосъобразна или не. При установена незаконосъобразност, съдът отменя изцяло или отчасти заповедта и я връща на административния орган с указания. Съдът не може да реши спора по същество, защото компетентността на административния орган е специална и на него принадлежи правомощието да одобри проекта изцяло, отчасти или да откаже одобрение. Въпросът за размера на исканата финансова помощ изобщо не се разглежда, поради което жалбата е без материален интерес. П. това и частната жалба е неоснователна, а определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 1629 от 14.03.2017 г. постановено по адм. д. № 4247/2016 г. от Административен съд София-град и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2525 от 20.04.2017 г., постановено по същото дело.

ОСЖЪДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М. В. И. от [населено място],[жк], [улица] разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на М. В. И. за присъждане на разноски до претендирания размер.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.