Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Р. Н. Б. от [населено място], област Р., чрез процесуален представител и от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1541 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 395/2017г. по описа на Административен съд – Варна.

Касаторът Р. Н. Б. обжалва горепосоченото решение като неправилно в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000316001402-091-001/21.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа, че оспореният РА е нищожен, тъй като не е подписан с квалифицирани електронни подписи. Сочи, че съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. за размера до 29 533,90 лева и лихви за забава в размер до 10527,99 лева. Счита, че решаващият орган е подменил спора между страните и е въвел нови фактически и правни основания, различни от тези в РА, с което е нарушил забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Намира, че съдът не е изложил никакви мотиви относно приложимостта на чл. 78 от ЗКПО за извършеното преобразуване на финансовия резултат. В подкрепа на тезите си излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство.

Директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – гр. В. обжалва визирания съдебен акт в частта му, с която е отменен РА за установените задължения за данък по...