Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], убл. [улица] № 46, [жилищен адрес] представлявано от управителя И. Б. Т., чрез адв. Г. Д. от САК, против решение № 6587 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5625/2017 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ).

По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на съда за законосъобразност на оспорения отказ на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) за издаване на разрешение за транспортиране на боеприпаси за унищожаване от складовете на Министерството на отбраната (МО) в Костенец, Камарци, Светлен, Змейово, Лазарово, Асен, Смядово и Ловеч до полигони на сухопътни войски Сливница и Корен. Според формулираните в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи, поисканото разрешение е обосновано с обявена от МО процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Унищожаване на боеприпаси, елементи за тях, взривни вещества и пиротехнически изделия, чрез контролирано изгаряне/взривяване". Касаторът счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОБВВПИ, с която органът е мотивирал своя отказ, като акцентира, че процедурата е за унищожаване на взривни вещества и боеприпаси, а не за "утилизация". Сочи, че при самото унищожаване няма последващ продукт, който да бъде придобит по някакъв начин. Твърди, че по тази причина [фирма] не може да иска издаване на разрешение за придобиване на боеприпасите, предмет на обществената поръчка, т. к. те са собственост на...