Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от А. Д., гражданин на М., чрез процесуалния му представител адв. В. В. срещу Решение № 2487 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12514/2016 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. С.-Т. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Д., гражданин на М., срещу Решение № 7606 от 31.08.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила.
По делото е установено, че жалбоподателят е гражданин на М., като подадената молба за закрила е втора по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Молбата си за статут е мотивирал с преследване на семейството му, което е посочено, като ново обстоятелство, което пък от своя страна, според първостепенния съд е в противоречие с данните, които оспорващият е изложил в предходното производство. Съдът е установил, че като причини да напусне М. в първото производство А. Д. е посочил войната, както и тежкото икономическо и обществено положение в страната. Твърденията за преследването му от мюсюлмани екстремисти, отвличане на сестра му и продължаващото преследване на семейството му, са изложени едва в настоящото административно производство, което според решаващия съд потвърждава извода на административния орган за противоречие и недостоверност на бежанската история на оспорващия.
По съществото на спора първостепенният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователен е доводът за немотивираност на обжалваното решение. Напротив, в решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-759 от 17.06.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в М..
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.
В настоящият случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган се излагат противоречиви данни с цел мотивирането на молбата за предоставяне на статут. Съдът от първата инстанция е анализирал всяка вероятност кандидата за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен.
Правилен е също изводът на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне М. поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че кандидата за статут е бил принуден да отпътува от М. поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът от първата инстанция е изследвал цялостната обстановка в М. от справка № МД-759 от 17.06.2016 г. представена от Дирекция „Международна дейност“ ДАБ, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че не се установяват данни за съществуващ въоръжен конфликт в М., както и заплаха от безогледно насилие, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че посочените от кандидата за статут причини за желанието му да получи закрила, освен че не са подкрепени с доказателства, не са и сред основанията, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин.
Настоящата инстанция следва да отбележи и това, че доколкото става въпрос за втора поредна, т. е. последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Правилен и обоснован е направения извод от първостепенния съд, че в проведеното интервю, чужденеца заявява противоречиви данни, с оглед на посоченото от него в предходно производство. В тази връзка, същите не могат да се приемат като „нови обстоятелства“, които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ.
По изложените съображения решението на Административен съд София-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2487 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12514/2016 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.