Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по оспорване, подадено от С. С. С. против Заповед рег. № 8121К-2650/13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина, в заповедта няма ясно посочени фактически и правни основания, което представлява нарушение на чл. 210 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), няма данни за спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 205, 206 и 207 от ЗМВР и не е разкрита обективната истина по случая, а издаване на оспорената заповед е тенденциозно и при несъответствие с целта на закона. Иска да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата и писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил процесуален представител, но е изразил становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната Заповед № 8121К-2650/13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи (л. 5-10 от делото) на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една...