Производството и по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Охрана” /ГДО/ против решение № 2390/10.04.2017г., постановено от Административния съд София-град /АССГ/ по адм. д.№ 7636/16 година, в частта, в която ГДО е осъдена да заплати на Р. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ в размер на 100 лева, заедо със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба-28.07.2016г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Соченото касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло.

Ответникът в касационното производство – Р. Д. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба, както и по изложените в проведеното съдебно заседание по делото.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че съдебното решение, което в една част е предмет на касационна проверка е постановено срещу ненадлежен ответник. Според прокурора, съгласно чл.12 и чл.16 ЗИНЗС ръководството на арестите се осъществява от служители на ГДИН, а не на ГДО. По тези съображения, прокурорът поддържа, че решението в обжалваната му част следва да се отмени, а искът се отхвърли.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване и от надлежна страна. По основателността й приема следното:

Административният съд е сезиран с иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявен срещу ГДО, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за преживяните страдания на 14.07.2016г. по време на престоя на ищцата в едно от помещенията за задържане на лица в Софийски градски съд, в резултат на психологически натиск...