Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Ц., чрез неговия пълномощник срещу решение №38/10.05.2017 г. по адм. д .№54/2017 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба -кметът на община Г. в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед заповед № 1 от 3.01.2017 г. на кмета на О. Г, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Стопанска постройка /барбекю/ и гараж в УПИ [номер] от кв. 5 по плана на [населено място] – първи етап, втора част“ с извършител – жалбоподателят, тъй като строежът е осъществен без изискващите се строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Строежът представлява сграда от допълващо застрояване в североизточната част на УПИ, като стопанската постройка барбекю е едноетажна, изградена от тухлени зидове, покрита с дървена покривна конструкция и керемиди. На югоизточната фасада на барбекюто е монтиран метален гараж. Процесното строителство е извършено в периода 2006-2007 г. според посоченото от самия жалбоподател, който не оспорва и обстоятелството, че за него той не притежава строително разрешение,. Барбекюто и гаражът били изградени върху стари основи на друга постройка. Не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по пар. 16 и пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ.
Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за извършен през 2006-2007 г. строеж, за който не са налице строителни книжа. В този смисъл съдът правилно е изтъкнал, че е без значение дали останалите съсобственици и/или съседи на имота са се възпротивили на изграждането и ползването му. За да е незаконен един строеж на посоченото основание е достатъчно това, че за него не е налице издадено надлежно разрешение. Тази му характеристика е достатъчно основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. В разглеждания аспект ирелевантно е обстоятелството, твърдяно в касационната жалба, за направено от жалбоподателя на 26.09.2016 г. конкретно и изрично искане за издаване на виза за проектиране с оглед узаконяване на строежа. Съгласно пар. 127, ал. 2 ПЗРЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че същата е приложима само за строежи по пар. 184 ПРЗЗИДЗУТ, а това са незаконните строежи, извършени в периода 01.07.1998 г.-25.07.2003 г. Освен това заявления за узаконяване се предявяват в едногодишен срок от влизане в сила на нормата на пар. 127 ПЗРЗУТ -26.11.2012г., какъвто не е настоящият случай. На последно място, спрямо така извършеното незаконно строителство не са налице предпоставките за търпимост по пар. 16 и пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ.Зото изискване е строежът да е извършен най - късно до 31.03.2001г., а процесният е изграден през 2006 г.-2007 г.
Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на община Г. следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №38/10.05.2017 г. по адм. д .№54/2017 г. на Административен съд Габрово.
ОСЪЖДА Х. Х. Ц. да заплати на община Г. направените пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.