Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Бургас срещу Решение №1777 от 03.11.2016 г. по адм. д.№1702/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено по жалба на Д.М.Р №1012-02-173#1/03.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. С решението е оставено в сила Разпореждане №2113-02-1060#5 от 23.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ на ТП на НОИ гр. Б., с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. М..

Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Бургас като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът счита, че нормата на чл.69 от КСО е приложима само към действащите длъжностни лица по ЗМВР, ЗСРСР, ЗИНС, чл.11 от ЗПУ, чл.391 от ЗСВ, следователите и младшите следователи, по ЗДАНС и военнослужещи по ЗОВСРБ. По делото не се спори, че ответникът по касация, към момента на подаване на молбата си за пенсия не е действащ държавен служител. Същият не попада и в хипотезата на чл.69, ал.10 от КСО, тъй като не отговаря на условията по ал.1-9, тъй като към датата на подаване на заявлението не е навършил 52 години и 10 месеца. Моли се за отмяна на решението и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът – Д. Г. М., редовно уведомен, се представлява от адв.Ж. и изразява в с. з. и писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Към датата на подаване на заявлението за отпускане пенсия, ответникът по касация не е отговарял на кумулативно предвидените предпоставки по ал.1-9 от чл.69 КСО. Не е имал навършена възраст...