Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. В. С. срещу решение № 162 от 17.05.2016 г., постановено по административно дело № 46/2016 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против отнемане на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект [фирма] рег. № ВР-65-1/08.01.2016 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Национална сигурност“ - Враца. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК, но с изложени конкретни мотиви единствено за неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорения от него административен акт бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТД „национална сигурност“ - Враца чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Оспореното решение е постановено от Административен съд Враца след надлежно сезиране с жалба против административен акт, издаден от административен орган със седалище гр. [населено място] при което е валидно и допустимо. Същото е и правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел правилни и обосновани изводи.

Няма спор между страните по фактите, установени по делото, а именно, че С. с решение № 113 от 05.10.2015 г., постановено по адм. н.д. № 272/2015 г. на Районен съд Козлодуй, потвърдено с решение № 2 от 15.01.2016 г. по в. н.адм. д. № 514/2015 г. на Окръжен съд Враца е признат за виновен за...