Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ю. Т. С. срещу заповед № РД-14-102 от 17.02.2017 г., издадена от министъра на културата, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката иска да се отмени административния акт като незаконосъобразен и претендира разноски.

Ответникът – министърът на културата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

Ю. Т. С. е назначена със заповед № РД-14-888 от 15.12.2012 г., след проведен конкурс, на длъжността „[длъжност]“ в отдел „[наименование]“ към главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“, по служебно правоотношение.

Преназначена е на длъжността „[длъжност]“ на отдел “[наименование]“, с ранг [номер], в същата дирекция, считано от 05.08.2014 година.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) и чл. 23, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на културата, главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ е структурирана в централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство.

До 10.07.2015 г. в дирекцията има два отдела: „[наименование]“ с 2 бр. главни инспектори и началник отдел и „[наименование]“ – с 3 бр. главни инспектори и началник отдел.

Със заповед № РД-10-47 от 10.07.2015 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 5, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на културата вр. чл. 11, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) е наредено в Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ да се закрият отдел „[наименование]“ и отдел „[наименование]“, като 1 щатна бройка от длъжността „[длъжност] „[наименование]“ и 1 щатна бройка от длъжността „началник на отдел „[наименование]“ да се трансформират в 2 щатни бройки за длъжността „[длъжност]“.

В съответствие с разпоредената структурна реорганизация, със заповед № РД-14-408 от 10.07.2015 г. на министъра на културата е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.

Ю. С. е оспорила заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение пред Върховния административен съд.

С решение №7283 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 9064/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 868 от 23.01.2017 г. по адм. дело № 9973/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, обжалваната заповед е отменена като незаконосъобразна. В мотивите си съдът е приел, че е налице сходство между длъжностните характеристики на длъжността, заемана от жалбоподателката и новоразкритата длъжност „[длъжност]“ в отдел „[наименование]“. Изтъкнал е, че не са ясни причините за съкращаване на бройката за началник отдел и разкриване на допълнителна такава за главен инспектор, както и че не е имало пречка на новоразкритата длъжност да бъде преназначена жалбоподателката, така както е постъпено със служителката, заемала длъжността „[длъжност]“ на отдел „[наименование]“. При тези съображения съдът е извел извод за превратно упражняване на правомощията от органа по назначаването, поради което е отменил заповедта.

След влизане в сила на решението на Върховния административен съд, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на Министерство на културата, в сила от 13.02.2017 г. и поименно разписание на длъжностите от същата дата. Видно от съдържанието им е, че е възстановена структурата на главна дирекция „Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ с два отдела – „[наименование]“ и „[наименование]“, както и длъжността на жалбоподателката.

Със заповед № РД-14-83 от 13.02.2017 г., в съответствие с влязлото в сила съдебно решение и на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) жалбоподателката е възстановена на работа на заеманата преди уволнението й длъжност.

С докладна записка рег. № 24-00-55 от 16.02.2017 г. на главния директор на ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ до министъра на културата, е направено предложение за ново длъжностно разписание на дирекцията. Главният директор изразява становище, че наличието на двама служители с ръководни функции на 5 инспектори е нецелесъобразно и предлага трансформиране на двете длъжностни в 1 бр. длъжност за главен инспектор в областта на опазване на движимото културно наследство и 1 бр. длъжност за главен специалист, със съответното образование. Изложени са мотиви за предлаганата структурна промяна, свързани с дейността на дирекцията.

Със заповед № РД-10-35 от 17.02.2017 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 5, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на културата вр. чл. 11, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията е наредено в ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ да се закрият отдел „[наименование]“ и отдел „[наименование]“, като

- 1 щатна бройка за длъжността „[длъжност] „[наименование]“ се трансформира в 1 щатна бройка за длъжността „[длъжност]“ в областта на опазване на движимото имущество“;

- 1 щатна бройка за длъжността „[длъжност]“ на отдел „[наименование]“ се трансформира в 1 щатна бройка за длъжността „главен специалист“ за подпомагане на дейността на главния директор и обработка на документи в ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“.

В съответствие с цитираната министерска заповед е утвърдено длъжностно разписание на администрацията на Министерство на културата рег.№ РД-10-36/17.02.2017 г. и поименно разписание на длъжностите № РД-10-37/17.02.2017 г., в които длъжността на служителката не фигурира.

Със заповед № РД 14-102 от 17.02.2017 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и утвърдено от министъра на културата щатно разписание, в сила от 17.02.2017 г., отново е прекратено служебното правоотношение на Ю. Т. С., с място на работа отдел “[наименование]“ в главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, на длъжност „[длъжност]“, с ранг [номер].

По делото са представени длъжностните характеристики на длъжността „[длъжност]“ на отдел “[наименование]“ и на длъжността „главен специалист“ за подпомагане на дейността на главния директор и обработка на документи в ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“.

От приложените длъжностни разписания е видно, че длъжността „[длъжност]“ на отдел „[наименование]“ и длъжността „главен специалист“ за подпомагане на дейността на главния директор и обработка на документи в ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ се различават по отношение на условията за заемането им:

- за съкратената длъжност е по вид служебно правоотношение, на ръководно ниво според Класификатора на длъжностите в администрацията и изисква магистърска образователна степен;

- за разкритата длъжност е по вид трудово правоотношение, на ниво специалист и изисква средно образование.

При сравнение на длъжностните характеристики се констатира, че на служителите, които заемат същите, са възложени различни по своя обем и характеристики функции и задачи, с оглед различното йерархично ниво – едната е ръководна, а другата – експертна, и при съответните условия към изпълнението им. Наблюдават се съществени отлики както в преките задачи и задължения, така и в цялостните прерогативи. Прегледът на длъжностните характеристики обуславя извод, че е налице различие на функциите на двете длъжности и няма сходство между тях.

При тези фактически обстоятелства, Върховният административен съд намира, че не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – органът по назначаването, в съответната форма.

В заповедта е посоченото правното основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, което инкорпорира и фактическото основание – съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, както и щатното разписание от 17.02.2017 г., като покрива изискването за съдържание, предвидено в чл. 108 ЗДСл. Други законови изисквания към съдържанието на заповедта не са предвидени, поради което доводите на жалбоподателката за отсъствие на мотиви в акта не могат да бъдат споделени.

Преценката относно необходимостта да се съкрати заеманата от служителката длъжност е такава по целесъобразност. В случая основанията, послужили за нея са изложени в цитираната по-горе докладна записка на главния директор на ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“. Конкретните съображения за предприетата реорганизация на дирекцията не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. На следващо място – с новото длъжностно разписание е премахната длъжността на жалбоподателката, която е ръководна и е единствена, съответно – органът по назначаването няма задължение да извършва подбор, още повече – при липса на такова нормативно условие и отсъствие на вътрешни правила за провеждане на подбор, които го обвързват.

При издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено съобразно утвърдените по предвидения нормативен ред длъжностни разписания, от компетентния орган.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че не е била запозната с утвърденото на 17.02.2017 г. длъжностно разписание. Органът по назначаването няма такова задължение, поради което и не е допуснато нарушение на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на служителката.

Изложените данни по административната преписка обуславят извод, че е налице реално съкращаване на длъжността „[длъжност]“ на отдел „[наименование]“ при ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“. Според легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“, дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, основните белези са – нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. В обсъждания случай, длъжността, на която е била назначена, а впоследствие – по силата на влязлото в сила съдебно решение – възстановена жалбоподателката, е премахната като позиция в длъжностното разписание и поименното длъжностно разписание към момента на издаване на оспорената заповед, както и функциите, задачите и задълженията, възложени й с длъжностната характеристика.

Неотносимо е оспорването на необходимостта от премахване на ръководната длъжност и разкриване на експертна такава, т. к. това е управленско решение, в прерогативите на органа. Не е допуснато нарушение на законовите разпоредби с разкриването на длъжността "главен специалист". Поставените нормативни изисквания за длъжността "[длъжност]", на които се позовава жалбоподателката, не ограничават органа по назначаването да разкрива и други длъжности, предвидени в Класификатора на длъжностите в администрацията.

Не намират опора в нормативната уредба и доказателствения материал твърденията на жалбоподателката за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено предходното й уволнение поради съкращаване на длъжността й. Органът по назначаването е съобразил съдебното решение и неговите правни последици, като е възстановил служителката на длъжността преди уволнението й. Влязлото в сила съдебно решение и разпореденото с него е ирелевантно към законосъобразността на следващите юридически факти, свързани с промяната на длъжностното разписание и издаване на оспорената заповед, поради което и позоваването на същото от жалбоподателката е неоснователно.

При издаване на обжалваната заповед органът по назначаването е действал в рамките на дискреционните си правомощия да реорганизира администрацията с оглед ефективното и ефикасното й функциониране. Предприетата структурна промяна е обоснована във визираната по-горе докладна записка на главния директор на ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ и възприета изцяло от органа по назначаването с поставената резолюция на същата. Както вече се посочи, обстоятелствата в нея не могат да бъдат преценявани от съда от гледна точка на тяхната целесъобразност. В контекста на оценка спазени ли са принципите на добросъвестно управление, дължимо от административния орган, съдържанието й не показва отклонение от добрите управленски практики и злоупотреба с власт. Поради това, няма основание да се приеме, че съкращаването на длъжността на жалбоподателката е израз на превратно упражняване на власт от органа по назначаването и в противоречие с целта на закона.

Прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподаателката не е в нарушение на принципа за стабилитет на служебното правоотношение по чл. 18 ЗДСл. Органът по назначаването разполага с правомощието да прекрати същото, при спазване на процесуалните и материално правни законови изисквания, и наличие на легитимна цел.

Предвид изложеното, жалбата на Ю. Т. С. против заповед № РД-14-102 от 17.02.2017 г., издадена от министъра на културата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати на Министерство на културата сумата 100лв., за юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Т. С. против заповед № № РД-14-102 от 17.02.2017 г., издадена от министъра на културата.

ОСЪЖДА Ю. Т. С. да заплати на Министерство на културата сумата 100лв. разноски за юрисконсулстско възнагаждение пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.