Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от началника на РДНСК - ЮЗР, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт С., и от Ю. П. И. и П. Б. Т., чрез пълномощника им - адв.Д., и двете против решение №2645/20.04.2017г. постановено по адм. дело №11971/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед №130/02.11.2015г. на началника на РДНСК - ЮЗР, като незаконосъобразна и вместо нея е поставена отмяна на Заповед №РД-09-2-68/28.03.2014г. на главния архитект на р-н "Триадица", СО, с която е отказано узаконяване на строеж:"Пристройка и надстройка на жилищна сграда и промяна на предназначението на част от нея в хотел", находящ се в УПИ [номер], кв.328, м.[наименование],гр.[населено място], като преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането за узаконяване от 20.11.2013г. и от 25.11.2013г. на Р. Т. Б..
С първата касационна жалба на началника на РДНСК - ЮЗР се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С втората касационна жалба на Ю. И. и П. Т., се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и също се иска отмяната му, с пререшаване на спора, чрез отхвърляне жалбата на Р. Б. срещу Заповед №130/02.11.2015г. на началника на РДНСК-ЮЗР, като неоснователна.
В с. з. двете касационни жалби се поддържат от процесуалните представители на двамата касатори - юрисконсулт С. и адв.Д., като последната претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът:Р. Т. Б. лично и чрез пълномощникът й - адв.З., оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответницата А. Б. Т., редовно призована, не се явява.
Ответникът: главен архитект на р-н "Триадица", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. Т. Б., против Заповед №ДК-10-ЮЗР-130/02.11.2015г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е оставена в сила Заповед №РД-09-2-68/28.03.2014г. на главния архитект на р-н "Триадица", СО, с която е направен отказ за узаконяване, по реда на §127, ал.2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ, на строеж:"Пристройка и надстройка на жилищна сграда и промяна предназначението на част от нея в хотел", находящ се в УПИ [номер], кв.328, м.[наименование], [населено място]. Със заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР по чл.216, ал.6 ЗУТ, е прието, че отказът за узаконяване на описания строеж, е законосъобразен, тъй като не са налице материалноправните предпоставки на §127, ал.2 и сл. за узаконяването му.
При извършената проверка на оспорения акт и на потвърдения с него отказ за узаконяване е установено от съда, че последният е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила установени в §127, ал.2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ, които незаконосъобразно не са били отчетени от началника на РДНСК-ЮЗР. Според съда главният архитект се е произнесъл по нередовно заявление, от което не става ясен какъв е незаконния строеж за който се иска узаконяване. Произнасянето с отказ по отношение промяна на част от жилищна сграда в хотел не отговаря на искането за узаконяване от 20.11.2013г. и от 25.11.2013г. на Р. Б., в които не е посочен такъв предмет. Прието е също така, че отказът е издаден в грубо нарушение на §127, ал.4 ПЗР ЗИДЗУТ, без съставен констативен акт /КА/ за установяване на незаконното строителство и без да бъдат изискани необходимите документи по чл.144 ЗУТ за представяне към преписката в определен срок. Съдът не е зачел представения КА №90/08.11.2004г. за строежа, като издаден в друго производство и при други обстоятелства, различни от съществуващите към момента на издаване на отказа. При нарушена процедура и неизясненост на фактите е прието още, че са нарушени чл.35 и 36 АПК, както и принципа на служебното начало в административния процес, водещи до незаконосъобразност на обжалвания отказ и на потвърдителната заповед на началникът на РДНСК-ЮЗР, на основание чл.146, т.3 и 4 АПК. Решението е правилно.
Съгласно установените данни правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт и на потвърдения с него отказ за узаконяване на строеж по §127, ал.2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ / Д.в. бр.82/2012г./, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон.
Процедурата по узаконяване на незаконен строеж, на основание цитираната разпоредба, почива на строго разписани императивни правила, които органът е бил длъжен да изпълни преди да издаде акта за узаконяване или както е в случая отказ от узаконяване. Тези правила, както правилно е прието от решаващия съд, включват съставяне на КА за установяване на незаконното строителство, въз основа на който главният архитект на съответната община изисква от заявителя необходимите документи по чл.144 ЗУТ като определя срок за представянето им - §127, ал.4 ПЗР ЗИДЗУТ. Тези документи включват представяне на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, документи за собственост и др. ако такива се изискват, съгласно чл.144, т.1-6 ЗУТ. Отделно разпоредбата на §127, ал.8 изисква представения инвестиционен проект - заснемане за узаконяване да бъде съгласуван.
В случая правилно е установено, че при издаване на обжалвания отказ от 28.03.2014г. на главния архитект на р-н "Триадица", СО, е нарушена съществено тази процедура. Липсва съставен КА за установяване на незаконното строителство, съответно не са изискани от заявителя - ответника Р. Б., представяне на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване на незаконния строеж и другите необходими документи по чл.144 ЗУТ. Представеният към заявлението КА №90/08.11.2004г. правилно не е зачетен от съда като КА по §127, ал.4 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е съставен за нуждите на друго производство по чл.178, ал.5 ЗУТ, а не за настоящето. Посочените съществени нарушения на процедурата не са установени от началника на РДНСК-ЮЗР при издаване на оспорената заповед. Ето защо правилно е прието, че както заповедта, така и потвърдения с нея отказ за узаконяване, се явяват незаконосъобразни, даващи основание за отмяната им.
Правилни са и другите изводи на съда, че отказът за узаконяване е издаден по отношение на нередевно заявление, от което не става ясен незаконния строеж - предмет на производството по узаконяване. В двете заявления - първоначално и допълнително, от 20.11.2013г. и от 25.11.2013г. строежът не е индивидуализиран, като не е посочена пристройката към кои етажи се отнася, надстройката на кой етаж е от жилищната сграда в УПИ [номер], кв.328, м.[наименование], р-н "[район]", СО, както и поисканата промяна предназначението на втори жилищен етаж от същата жилищна сграда в какво се изразява. В тази връзка обосновано е прието, че служебно известните до този момент на органа данни относно незаконния строеж в тази жилищна сграда, извършен от ответника Б. / поради предходни производства по чл.225 ЗУТ, чл.178, ал.5 ЗУТ и др., за които има доказателства по делото/ не игнорират задължението на органа да отстрани нередовността на заявлението, както и да установи моментното състояние на строежа, какво представлява и дали е хотел или нещо друго. Липсата на данни за строежа в самото заявление и при бездействието на органа за установяването му, се е стигнало до произнасяне относно строеж, който по твърденията на ответника Б. не съществува. В този смисъл законосъобразно е заключението на съда, че отказът за узаконяване е издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 АПК, както и на принципа на служебното начало в административния процес по чл.9, ал.2 и 4 АПК.
Като не е установил тези нарушения началникът на РДНСК-ЮЗР е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от съда, ведно с отказа за узаконяване и преписката е върната на органа за ново произнасяне.
При новото произнасяне органът следва да установи незаконният строеж - предмет на узаконяване, в какво се изразява исканата промяна в предназначението на втория етаж, строежът-пристройка и надстройка е ли хотел, налице ли е идентичност между него и строежа - предмет на узаконяване в предходно производство по узаконяване, приключило с отказ на главния архитект потвърден със Заповед от 30.08.2005г. на Столична РДНСК с преценка за допустимост на производство по узаконяване на основание §127, ал.2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ.
По изложените съображения наведените от двамата касатори доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. В по-голямата си част същите касаят спора по същество относно правилно приложение на материалния закон, по който съдът не е взел становище. Обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.
При този изход по спора основателно е искането на ответника Б. за присъждане на разноски пред касационната инстанция, в размер на 400 лева, дължими от касаторите по равно, съгласно представения договор за правна помощ и защита на адв.З..
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2645/20.04.2017г. постановено по адм. дело №11971/2015г. на Административен съд София-град, второ отделение, 35- ти състав.
ОСЪЖДА РДНСК - ЮЗР, [населено място], да заплати на Р. Т. Б., от [населено място], [улица], сумата от 200 /двеста/ лева разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Ю. П. И. и П. Б. Т., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Р. Т. Б., от [населено място], [улица], общо сумата от 200 /двеста/ лева разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.