Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Н. А., подадена чрез адв. Р. М.-В., против решение № 429/04.10.2017 г. по адм. д. № 883/2016 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-10-1397 от 20.10.2016 г. на кмета на О. П, с която е прекратено наемното отношение за ползваното на общинско жилище. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Възразява, че събраните по делото доказателства опровергават констатациите на административния орган, включително и отразеното в протоколите обсъждани от съда. Счита, че при постановяване на решението са нарушени основни принципи на АПК изведени в чл. 6, които не са тълкувани правилно. Претендира заплащане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Кмета на О. П, редовно призован, се представлява се от юрисконсулт Б.. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Счита, че общината е изпълнила социалната си роля, предоставила е общинско жилище на касаторката и въпреки предупрежденията, че ще започне процедура по прекратяване на наемните отношения, тя не е предприела действия относно подръжката и доброто стопанисване на предоставеното й жилище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка и е извел обосновани изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение е мотивирана и постановена при спазване на основните принципи на АПК. Решението на съда е законосъобразно.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба от Г. А. против заповед № РД-10-1397 от 20.10.2016 г. на кмета на О. П, с която са прекратени наемните правоотношения между ОП „Жилфонд“ - Плевен и касаторката за заеманото от нея и семейството й общинско жилище находящо се в [населено място], [адрес] и представляващо две стаи и сервизни помещения.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата й като неоснователна.
За да постанови решението си съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на обжалвания административен акт. Приел е за установено по делото, че А. не полага грижите на добър стопанин при ползването на предоставеното й общинско жилище и това е достатъчно основание за издаване на административния акт. От друга страна съдът е приел, че не е нарушен принципът на пропорционалност, изискващ предприетата спрямо лицето мярка да е съответната на преследваната от закона цел. Установено е по делото, че общината е осигурявала няколкократно общинско жилище на касаторката и за нея е съществувало задължението да го стопанисва добре. Важен факт е, че производството е започнало по жалба на живущи в района, които са сигнализирали за лоши хигиенни и битови условия в общинския имот и опасност от разпостраняване на зараза. Решението е неправилно.
От фактическа страна по делото не се спори, че А. и шест членното й семейството включващо и непълнолетни деца, са настанени в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес], състоящо се от две стаи, и сервизни помещения - къща с площ 43.90 кв. м. В изпълнение на заповед № РД-111-15/4.02.2015 г. за настаняване е сключен договор за наем от 16.02.2015 г. В чл. 8 и сл. от него, наемателят се е задължил да поддържа общинското жилище с грижата на добър стопанин като взема всички мерки за опазване на имота. На 04.10.2016 г. в О. П е постъпила жалба от живущи във съседния жилищен блок, който се намира срещу процесното жилище, с твърдения, че жилището не се поддържа в хигиеничен вид, в него се събират боклуци, в двора са допуснати безстопанствени кучета, в зимните месеци се замърсява въздуха от ползваните за отопление гуми и др. летливи миризми. В самата жалба гражданите са посочили, че къщата в която са настанени неизвестен брой лица е в лошо състояние отм. а, неподдържана и непригодна за живеене, без канализация, вода и без тоалетна. Във връзка с така подадената жалба на 06.10.2016 г. служители на общината са посетили къщата, и са установили, че в двора има разхвърляни стари мебели, дърва и други непотребни вещи, както и безстопанствени кучета, а жилище е в лошо хигиенно състояние. Такава проверка е извършена и на 10.10.2016 г., видно от констативния протокол, като е установено, че двора е непочистен. С молба от 17.10.2016 г. А. е поискала комисия от Общината да посети жилище и да установи, че същото е почистено. На 19.10.2016 г. е съставен трети констативен протокол за извършена проверка, при която е установено, че двора е частично разчистен, кучета има още, които влизат в мазето и по двора, и жилището е в лошо санитарно-хигиенно състояние. Съставеният при проверката констативен протокол е подписан от служителите на района, като само единия от 6.10.2016 г. е връчен на А., която не е направила възражения. Въз основа на тези констатации е издадена процесната заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и чл. 34, т 4 от НРУУРОЖТСО.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема, че съдът е изложил необосновани изводи за законосъобразността на обжалваната заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява при неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Събраните по делото доказателства не установяват наличието на това законово основание за прекратяване на наемното правоотношение на А. за процесното общинско жилище. Заповедта предмет на настоящото съдебно производство е немотивирана. Административния орган не е изложил фактически основания за издаването й по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗОС. Вярно е обстоятелството, че в заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 46, ал. 1, т 4 от ЗОС, но само по себе си това не е достатъчно. При положение, че по делото има данни, че процесния имот е бил в лошо състояние още при настаняването на жалбоподателката под наем, и при наличието на противоречиви констатации в констативните протоколи на които се е позовал административния орган, не става ясно как е формиран основания извод - установено наличие на неполагане на грижи от наемателката.
В констативния протокол от 19.10.2016 г., изготвен от служители на общината, е посочено, че А. е започнала почистването на двора. Фактите са безспорни, св. Г. участвал в подписването на протокола посочва, че жилището е неподдържано, но на 19.10.2016 г. част от двора е бил почистен. Разпитания св. Н. заявява в съдено заседание на 27.09.2017 г., че е подписал протокола, но не си спомня какво са констатирали, тъй като в повечето случаи стоят извън имота. С оглед на установеното по делото, изводите на административния съд по отношение на законосъобразното прекратяване на наемното правоотношение, не се споделят от касационната инстанция. Фактическата и правна квалификация на „лошо стопанисване на жилището“ е резултат на системно състояние, свързано с това, че наемателят не е полагал в достатъчна степан грижата на добър стопанин по отношение на наетия имот. В случая може да се каже, че общото състояние на жилището не се дължи единствено само на поведението на наемателката, тъй като още в жалбата на гражданите подадена до общината е видно, че общото състояние на жилището е било негодно за отдаване под наем.
Като е преценявал по този начин доказателствата по делото, Административния съд - Плевен е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, като се отмени обжалвания административен акт.
Ще следва на касаторката да се присъдят направени разноски по делото общо в размер на 800 лева, видно от представените два договора за правна помощ, същите са заплатени в брой от А..
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 429/04.10.2017 г. постановено по адм. д. № 883/2016 г. на Административен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Отменя заповед № РД-10-1397 от 20.10.2016 г. на кмета на О. П, с която са прекратени наемните правоотношения с Г. Н. А. за общинско жилище находящо се в [населено място], [адрес], представляващо две стаи и сервизни помещения.
ОСЪЖДА О. П да заплати на Г. Н. А. от [населено място], [адрес], с ЕГН [ЕГН] направените разноски по делото в размер общо на 800 /осемстотин / лева. Решението е окончателно.