Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Плевен срещу Решение №156 от 19.04.2017 г. по адм. д.№105/2017 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено по жалба на Б. Г.Д.Р №2153-14-2/04.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и Разпореждане №27/2013 г. от 17.11.2016 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО ТП на НОИ – Плевен. С разпореждането, с което декларираната злополука с вх.№27/10.04.2013 г. не е приета за трудова. Делото е върнато като преписка на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Плевен, което да събере необходимите доказателства, да назначи експертиза с вещо лице – ортопед и да се произнесе в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с неговите мотиви. Присъдени са разноски.

Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК.Пстанционният съд не е изпълнил всички указания на ВАС, дадени в Решение №464/15.01.2016 г. по адм. д.№5173/2015 г. Изразява се несъгласие с извода на съда, че административният орган не е събрал всички относими към случая доказателства, въз основа на които да извърши преценката дали може да определи злополуката като трудова. В конкретния случай, Б. Г. Д. е получил внезапно увреждане на здравето – травма, изразяващо се в руптура /скъсване/ на медиален мениск на лявото коляно, но увреждането не е станало по време или във връзка с възложената му работа на 20.02.2013 г. – подмяна на луминисцентни тръби на осветителни тела в кабинет [номер] на корпус „А“ на факултет [наименование] – [населено място]. Правилно е постановено разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ Плевен. Моли да бъде отменено решението и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ и разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Ответникът – Б. Г. Д., редовно уведомен, се представлява от адв.М.. В писмен отговор и съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

Приложими в случая са процедурите по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл.58, ал.1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Съгласно чл.58, ал.2 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал.1. Разследването на трудова злополука /чл.58, ал.3 от КСО/ трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от ТП на НОИ на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя.

В чл.60 от КСО се урежда квалифицирането на злополуката за трудова. Съгласно чл.60, ал.1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, което на основание чл.60, ал.4 от КСО подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО. Според определението в чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Според чл.55, ал.3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В ал.10, ал. 1 от наредбата е предвидено, че резултатите от разследването се оформят в протокол, който съдържа данни за:1. осигурителя; 2. пострадалите лица; 3. мястото и времето на злополуката;4. свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ; 5. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;6. специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор;7. отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;8. начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането; 9. допуснати нарушения на нормативните актове;10. лицата, допуснали нарушенията; 11. необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. В процесният случай първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е установил всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с конкретните обстоятелства и причините за възникване на злополуката, които ще го подпомогнат да се определи характера й. Констатирана е непълнота в относимите към случая факти и обстоятелства, възпрепятстваща определянето на злополуката като трудова или не. От преписката по делото се установява, че:

На 20.02.2013 г. Б. Г. Д. – военнослужещ, на работното си място, е получил нараняване на лявото коляно по време на работа – руптура на мениск. Административното производство пред длъжностното лице по чл.60, ал.1, от КСО, е образувано въз основа на декларация, регистрирана в ТП на НОИ - Плевен с вх. № 27 от 10.04.2013 г., подадена от декана на факултет [наименование], подписал я като осигурител. Приложен е и Протокол за трудова злополука № 1 от 25.02.2013 г., изготвен от комисия, назначена със заповед № РД-01-43 от 11.01.2013 г. на декана. В протокола са вписани следните обстоятелства: а) Място и време на злополуката - в 10.00 часа на 20.02.2013 г. в кабинет [номер] в корпус "А"; б) Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор - към 10.00 ч. на 20.02.2013 г. при качване и слизане на стълба за подмяна на луминисцентни тръби в кабинет [номер] в корпус "А", Д. почувствал болка и топлина в лявото коляно. Представен е и протокол № 4 от 11.04.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.02.2013 г. с Б. Г. Д.. Раздел VІІІ "Анализ на причините за възникване на злополуката" съдържа описание на съществени обстоятелства, но не дава категоричен отговор на въпроса установеното при пострадалия травматично увреждане - скъсан менискус на лявото коляно - при извършване на възложената му работа ли е станало или се касае за стара травма. Според посоченото, на Д. е издаден първичен болничен лист бл.№[номер]/21.03.3013 г. от Ортопедичен кабинет на МБАЛ [населено място] към ВМА – [населено място] за временна загуба на работоспособност в продължение на 10 дни, с домашно амбулаторен режим с диагноза „Дисторзио генус синистра. Руптура менисци медиалис ет лигаменти колатералис медиале.“ Последвал облнични листове продължения със същата диагноза. От данните по делото също се установява, че Д. през 2009 г. е претърпял увреждане на дясното коляно при лечението на което му е поставена диагноза - "Дисторзио генус декстра. Руптура менисци медиалис - опериран" – трудова злополука на десния крайник.

Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не потърсило помощ от вещо лице - ортопед (арг. чл. 39, ал. 1 АПК - фактите и обстоятелствата могат да се установяват със заключения на вещи лица), а е поискало становище от Териториалната експертна лекарска комисия, но даденото от тази комисия становище не може да бъде ползвано като доказателство, защото тя в случая не е компетентен орган на медицинската експертиза. Значително по-късно - на 05.03.2015 г. – Централната военно медицинска комисия /ЦВМК/, действаща като обща ТЕЛК, с експертно решение № 11/05.03.2015 г. приема, "че е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Д., получена на 20.02.2013 г. и последвалата я временна неработоспособност". ЦВМК като орган на медицинската експертиза е оставил на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО да реши дали в случая е налице трудова злополука, като отговори на въпроса дали на 20.02.2013 г. е възникнало внезапно увреждане на здравето Д., в какво се състои то (ако е възникнало) и при извършване на възложената му работа ли е възникнало или установеното скъсване на менискуса е стара травма.

С разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не приема злополуката за трудова с мотиви: "Съгласно експертно решение № 2350 от заседание № 125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК Плевен няма причинна връзка между увреждането и трудова злополука". С решение № 52 от 26.08.2013 г. директорът на РУСО (ТП на НОИ) Плевен е отхвърлил жалбата на Д. срещу това разпореждане, като е допълнил мотивите, позовавайки се на ЕР на ТЕЛК №2350/зас.№125 от 08.07.2013 г. и на обясненията на И. К. (аз го видях да куца с левия крак и го попитах боли ли го крака, а той ми отговори че му няма нищо). ТП на НОИ Плевен е приел, че в конкретния случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Б. Д., а за заболяване, което е протичало в период с голяма давност; т. е. няма причинна връзка с конкретното извършвано физическо действие по време на работа на 20.02.2013 г. Според решението на ТП на НОИ извършването на работата, може да е усилило болката в лявото коляно на Д., но същата очевидно е съществувала още при идването му на работа в 9.00 часа на същия ден; освен това в личната здравна книжка, която е представена като приложение към жалбата на лицето, е отразено, че същото коляно е оперирано преди 5 години по повод ставна мишка. Този извод на директора на ТП на НОИ обаче е направен въз основа на опровергано в последвалото съдебно производство писмено доказателство ЕР на ТЕЛК Плевен №2350/зас.№125 от 08.07.2013 г.Не са взети предвид сведенията, дадени от лекаря, който първи е прегледал Б. Д. на 20.02.2013 г. и е констатирал оток и силна болка при опипване на коляното. Не е обсъдено дали тези констатации могат да бъдат направени и при отдавна скъсан менискус или само при прясно скъсване на мениска.

С решение №129/13.03.2014 г. по адм. д.№920/2013 г. по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена жалбата на Д. срещу решение №52/26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място]. С решение №13744/17.11.2014 г. по адм. д.№6080/2014 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, е отменено решение №129 от 13.03.2014 г. по адм. д.№920/2013 г. по описа на Административен съд Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила обуславящи отмяната на съдебния акт. ВАС е установил, че съгласно чл.221 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗОВСРБ/, медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите се осъществяват от Военно медицинска академия. На основание чл.141, ал.2 във връзка с чл.162, т.3 от ЗОВСРБ, е издадена Наредба №Н-2 от 08.02.2011 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, отменена от 14.03.2013 г., но в сила към датата на увреждането на Д. 20.02.2013 г. В чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата е посочено, че Централната военномедицинска комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната /МО/, Българската армия /БА/ и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, която извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата на чл.11, а.1 от наредбата е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. В мотивите на решение №129 от 13.03.2014 г. по адм. д.№920/2013 г. Административен съд Плевен се е позовал на експертно решение №2350 от заседание №125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК [населено място], като е приел, че този акт не установява причинна връзка между увреждането и извършваната от Д. работа. Излага и мотиви, че Д. е бил уведомен за ЕР на ТЕЛК, не е обжалвал и то е влязло в сила. С касационната жалба пред ВАС по адм. д.№6080/2014 г. е представено ЕР №0354 от заседание №64 от 16.05.2014 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР №2350 от заседание №125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК [населено място]. В ЕР на НЕЛК също е посочено, че към датата на на постановяване на ЕР на ТЕЛК Плевен, лицето е работило като старшина към [ЮЛ], поради което не е трябвало да се произнася Обща ТЕЛК [населено място], а Обща ТЕЛК при ВМА-ЦВМК /Централна военна медицинска комисия/. На стр. 2 от ЕР №0354 от заседание №64 от 16.05.2014 г. на НЕЛК са цитирани също ЕР №0022 от 23.08.2013 г. на ЦВМК – София, Обща ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност, без да се обсъжда трудова злополука, както и ЕР по годност за военна служба №124/1 от 13.09.2013 г. на МА-ЦВМК, в което е отразено, че лицето е негодно за военна служба поради общо заболяване.

С оглед горното, ВАС в решението по адм. д.№6080/2014 г., съобразявайки разпоредбата на чл.60, ал.2 КСО, според която при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по ал.1 се издава възоснова на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, е дал указания при новото разглеждане на делото за бъде изискано представянето на ЕР №0022/23.08.2013 г. на ЦВМК – София, Обща ТЕЛК. ВАС е установил, че по делото няма данни да е изготвена експертиза от компетентния за военнослужещи орган на експертизата на работоспособността. ЕР №124/1 по годността за военна служба е от 13-09.2013 г., който момент е значително по-късен от този на травматичното увреждане. ВАС е преценил, че приетата по адм. д.№920/2013 г. на Адм. съд Плевен медицинска експертиза не съдържа дължимото задълбочено изследване на медицинската документация /дори и намиращата се по делото/ относно заболяванията на лявото коляно на Д. предхождащи увреждането от 20.02.2013 г. Този въпрос е съществен, тъй като следва да бъда безспорно установено дали увреждането се дължи или не на хронично заболяване рецидивирало във времето. В тази връзка ВАС е дал указания при повторното разглеждане на делото, да бъде назначена нова медицинска експертиза, която да се запознае с цялата медицинска документация относно цитираното страдание и да даде отговор на този въпрос. Н. с това вещото лице трябва да извърши констатации относно актовете, с които органите на медицинската експертиза във ВМА са се произнесли непосредствено след датата на увреждането, как е било характеризирано от тях увреждането и разгледан ли е въпросът дали се касае за трудова злополука.

При новото разглеждане на делото, с решение № 144 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 918/2014 г. на Административен съд – Плевен отново е отхвърлил жалбата на Б. Д. срещу решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО.

С Решение №464/15.01.2016 г. на ВАС, 6-то отделение по адм. д.№5173/2015 г., отменя решение № 144 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 918/2014 г. на Административен съд – Плевен и вместо него постановява отмяната на решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане № 27 от 10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. На основание чл. 173, ал. 2 АПК отново връща преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Плевен, който: а) да реши по същество въпросите: възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа през време и във връзка или по повод на извършваната работа в кабинет [номер] в корпус "А" на Ф. [ие] твърдяното от Б. Д. внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно или менискусът на лявото коляно на Б. Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично увреждане; б) да върне преписката за ново разглеждане от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, ако приеме, че не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането за приемане или за неприемане на твърдяната от Б. Д. злополука за трудова.

ВАС е постановил в мотивите си, че при решаването на тези въпроси в оперативната самостоятелност на директора е дали ще възползва от предоставената му с чл. 117, ал. 3, предл. 2-ро КСО възможност да реши въпроса по същество или ще приеме, че са налице условията на същата разпоредба да върне преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за ново разглеждане. Ако приеме да реши въпроса по същество, директорът на ТП на НОИ следва да държи сметка за административнопроизводствените правила по чл. 55 - чл. 67 КСО, Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, и по чл. 35 - чл. 45 АПК.

Посочените по-горе указания, дадени в решенията на Върховен администртивен съд, не са били спазени от административния орган. Административното производство е било спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК със Заповед №5106-14-3/06.06.2016 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО във връзка с образувано пред НЕЛК-София производство по чл.112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) /ЗЗ/ по обжалване на ЕР на ТЕЛК №10/11.03.2016 г., до получаване на влязло в сила експертно решение на медицинската експертиза на работоспособността, Заповедта е съобщена на Д. с пощенска пратка на 13.06.2016 г. видно от известие за доставяне. С ЕР №0581 от заседание №122 от 28.09.2016 г. на НЕЛК, по жалба срещу ЕР на ТЕЛК №10 от 11.03.2016 г., НЕЛК отменя ЕР и връща на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, като посочва в мотивите, че компетентен да се произнесе по освидетелстването е ЦВМК - ТЕЛК, Обща ТЕЛК, тъй като лицето е военнослужещ.

С Писмо изх.№51/13.10.2016 г. от ВМА-ЦВМК-обща ТЕЛК до ТП на НОИ Плевен, във връзка с препоръки дадени с ЕР №0581 от 122/28.09.2016 г. на НЕЛК на Б. Д., уведомяват ТП на НОИ, че при остро травматично увреждане според чл.73, ал.1, т.1 от НМЕ /2010 г. НЕЛК и ТЕЛК се произнасят за приемане или неприемане на причинна връзка трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ или заместващо го съдебно решение. ЦВМК посочва, че тъй като до сега няма влязло в сила Разпореждане на НОИ или съдебно решение относно травмата на лицето от 20.02.2013 г. и обща ТЕЛК на военнослужещ не може да се произнесе нито по причинна връзка за станалата травма на 20.02.2013 г., нито за настъпилите последствия от нея - увреждане на мениск. Решението на обща ТЕЛК ще се вземе след получаване на разпореждане от ТП на НОИ. Цитирано е решение №464/15.01.2016 г. на ВАС, 6-то отделение по адм. д.№5173/2015 г., с което се отменя решение №52/26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане №27/10.07.2013 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО и дадените указания от ВАС с Решение №464/15.01.2016 г. – виж по-горе. С Разпореждане №27/2013/17.11.2016 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Плевен, на основание чл.55, ал.1 от АПК и след получаване на писмо изх.№Т-51/13.10.2016 г. /вх.ТЗ-27 #65/17.10.2016 г. на Председателя на ЦВМК - ТЕЛК, Обща ТЕЛК, служебно е възобновено административното производство по квалифициране на деклариранатаа злополука вх.№ТЗ-27/10.04.2013 г. от осигурителя – Ф. [ие], станала на 20.02.2013 г. с Б. Г. Д. и на основание чл.60, ал.1 от КСО същата не е приета за трудова. Разпореждане №27/2013/17.11.2016 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Плевен е потвърдено с Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен.

По жалба на Д. срещу Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен е образувано адм. д.№105/2017 г. по описа на Административен съд Плевен, по което с Решение №156 от 19.04.2017 г. е отменено Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен и вместо него е отменено Разпореждане №27/2013 г. от 17.11.2016 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ, с което декларираната злополука не се приема за трудова. Върнато е делото като преписка на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен, което да събере необходимите доказателства, да назначи експертиза с вещо лице-ортопед, и да се произнесе в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с неговите мотиви.

Първоинстанционният съд е направил извод за неустановена фактическа обстановка от страна на административния орган поради несъбиране на доказателства, който се споделя от настоящия касационен състав. В случая не е спорно, че е възникнала временна неработоспособност /видно и от болнични листа/ от м. февруари до м. май 2013 г., но е спорен въпросът дали е налице внезапно увреждане на здравето или то е съществувало преди започване на трудовата дейност – т. е. съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО, според която: Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следва органът да извърши преценка дали настъпилата злополука е трудова по смисъла на цитираната разпоредба, дали са налице всички елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка.

Налице са непълноти и разминавания, както в събраните по делото доказателства, така и относно установените факти и обстоятелства по случая, в крайните изводи за характера на настъпилата злополука. Не се установява безспорно и безпротиворечиво наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от Д. работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност. Според обяснението на Д., същият се е качил на стълба, за да завинти крушка, но слизайки получава силни болки и оток в коляното. От една страна, с приобщеното по делото ЕР №0011/05.03.2015 г. на ВМА – ЦВМК - София в качеството й на орган по ТЕЛК, е признато наличието на причинна връзка между травмата в коляното на Д. и последвалата временна неработоспособност. Същевременно, първоинстанционният съд е преценил въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, че при скъсване на менискус има болка, но може да се ходи и лицето може да се качи на стълба, т. е. може скъсването да е отпреди идването на работа. От друга страна съдът е отчел обстоятелството, че на Д. са били правени прегледи за физическа годност със задоволителни резултати. Лицето е минало съответните инструктажи, твърди се, че е било в добро здраве и трудоспособно преди злополуката. С втората приета по делото СМЕ е установено, че лицето действително е имало и хронично заболяване, но то е различно от диагностицираната травма - руптура /скъсване/ на мениск и няма отношение към процесната травма. Въз основа на това в първоинстанционното решение са изложени мотиви, че са неоснователни твърденията за обусловеност на временната неработоспособност от старото хронично заболяване отпреди злополуката. С оглед не напълно изяснената фактическа обстановка, която възпрепятства извеждането на безпротиворечиво заключение за характера на злополуката, правилно първоинстанционният съд е върнал преписката на органа по чл.60, ал.1 КСО за ново произнасяне след събиране на обяснения на прекия ръководител, колеги на жалбоподателя или обучавани от него лица относно походката му и експертиза на събраните писмени доказателства от вещо лице – ортопед, като е определил срок за това от 1 месец.

Дадените от първоинстанционния съд указания са, с цел безспорно изясняване фактите и обстоятелствата по случая и причинно-следствената връзка, а именно дали злополуката е настъпила при и по повод извършването на възложената от работодателя и в негов интерес дейност. Липсват конкретни и безспорни доказателства в административната преписка по делото, че лицето се е отклонило от изпълнение на задълженията си, че е било извън полето на дейността си и че не е извършвало дейност възложена му от работодателя, в интерес и във връзка с работата възложена от работодателя и че не е изпълнявало дейност в интерес на работата. Ответникът по касация е изпълнявал възложените му задачи за подмяна на осветителни тела в местоработата си, тоест е извършвал работа по нареждане на и в полза на работодателя си.

По делото безспорно се установява и от писмените и гласни доказателства, че ответникът по касация е бил на работа в момента на злополуката, че е извършвал работа за работодателя, следователно същият е изпълнявал трудовите си задължения в момента на злополуката. Липсва единствено безспорната установеност на причинно-следствената връзка между извършваната работа и настъпването на злополуката, поради което правилно са дадени указания от първоинстанционния съд за събиране на доказателства, вкл. съдебно-медицинска експертиза от вещо лице ортопед, за изясняване на причинно-следствената връзка. Не са налице безспорно установени данни за момента на скъсването на мениск на левия крайник, за внезапност на това скъсване и за причинно-следствена връзка между работата, изпълнявана от лицето и този резултат. В този смисъл решението на Административен съд Плевен е правилно и обосновано и почива на събраните по делото доказателства.

При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая предммет на установяване по безспорен начин е наличието на внезапно увреждане, на резултата от него, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането и условията на извършваната работа Предвид изложеното, обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд за недоказаност на наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. В аналогичен смисъл и съдебната практика – напр.Решение № 10194 от 01.08.2017 г. по адм. д. № 2467/2017 г., шесто отд. на ВАС.

Решението на Административен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Същото следва да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №156 от 19.04.2017 г. по адм. д.№105/2017 г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на Б. Г. Д. от [населено място] сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.