Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 3571 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 919/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на Митница „Столична“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд - София-град отхвърля жалбата на дружеството срещу решение № РЗМ-5800-221/32-316804/11.11.2016 г. на началника на Митница „Столична“, потвърдено с решение №Р-666/32-360571/23.12.2016 г. на директора на Агенция „Митници”, с което по ЕАД № 14BG005800H0000518/20140103, ЕАД № 14BG005800H0028709/20140307, ЕАД № 14BG005800H0042342/20140402, ЕАД № 14BG005800H0044558/20140407, ЕАД № 14BG005800H0047460/20140411, ЕАД № 14BG005800H0066958/20140521 и ЕАД № 14BG005800H0082178/20140619, административният орган определя нов тарифен код за декларираната стока – 7019400050, а жалбоподателят е задължен да заплати по сметката на Митница „Столична“ възникналото митническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в общ размер на 120 614,32 лева, от които сума за мито в размер на 100 511,93 лева, ДДС в размер на 20 102,39 лева, както и законна лихва по чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

При постановяване на решението си съдът обсъжда всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно прилага материалния закон.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за процесните стоки правилно е променен тарифния код, като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от жалбоподателя. Законосъобразен е изводът на съда за приложимост на регламент за изпълнение №976/2014 на Комисията от 15 септември 2014 година, като съдът правилно се позовава на решение на СЕС от 06.06.2013 г. по дело С-667/11. Тълкуването е дадено в отговор на българско преюдициално запитване, касаещо друг вид стоки. Според т. 29 от мотивите на това решение, задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос в случай на заобикаляне има за цел да осигури ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивно прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. Следва да се има предвид и т. 38 от диспозитива на решението, където е прието, че чл. 14, § 5 от основния регламент № 1225/2009 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито. Възражението, че посоченият от митническия орган регламент няма действие спрямо извършените от жалбоподателя вносове е неоснователно. Декларираният от жалбоподателя внос на стоки с ЕАД № 14BG005800H0000518/20140103, ЕАД № 14BG005800H0028709/20140307, ЕАД № 14BG005800H0042342/20140402, ЕАД № 14BG005800H0044558/20140407, ЕАД № 14BG005800H0047460/20140411, ЕАД № 14BG005800H0066958/20140521 и ЕАД № 14BG005800H0082178/20140619 е извършен в периода м.01.2014 г. – м.06.2014 г., и попада в обхвата на регистрационния режим по регламент № 1356/2013, а съгласно представените по делото документи – заключения от техническия анализ на Националната лаборатория по контрол на вносните и износните суровини на Китайската народна република, както и лабораторна експертиза №05-03.8.2012 от 03.09.2012 г., декларираните стъклофибърни мрежи са с размер на отворите на влакната от 4/4 мм и тегло 147 г/м2. Същите изпълняват изискванията на тарифен код 7019400050, с текст „Тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на широчината, и с тегло над 35g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна” и са с произход от Китайската народна република. Следователно те попадат в обхвата на чл.1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета, който обхват е разширен с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/2014 на Комисията. При това положение на жалбоподателя правилно са начислени допълнителни митнически задължения в посочените в оспорения акт размери.

Законосъобразен е и изводът на съда, че обвързващата тарифна информация - ОТИ № BG/2009/000049, вследствие на извършени промени на ниво 9-ти и 10-ти знак в рамките на код 70194000 на КН, е изгубила валидност съгласно чл.12, §5 от Регламент 2913/92.

При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора.

Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на обжалвания административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, която е предмет на настоящия касационен контрол.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3571 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 919/2017 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.