Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. К. Ж., против Решение №504/21.03.2017г., постановено по адм. д. №2384/16г. по описа на Административен съд, гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 2229/29.08.2016 г., издадена от Заместник - директора на ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС му е наложена ПАМ „Запечатване на обект” - къмпинг „[наименование]”, находящ се в местност „[наименование]“, [община], като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни.

В жалбата се поддържат доводи за липса на митиви в обжалваната пред АС заповед за налагане на ПАМ, за наличие на маловажен случай, тъй като сумата за която не е издаден касов бон е в размер на 8 лева. Поддържа нарушение на процесуалните правила, поради липса на изложени обстоятелства при които е установено нарушението, респективно оспорва реалното извършване на услугата, като предпоставка за издаване на касова бележка от ФУ. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени наложената ПАМ. Претендира разноски по представен списък.

Ответната страна – Зам. директор на ТД на НАП Бургас, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС е била Заповед...