Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Ч. от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л., срещу решение № 896 от 19.05.2017г., постановено по адм. д. № 2467/2016г. на Административен съд – гр. В., 32 състав, с което е отхвърлена жалбата на А. Л. Ч. срещу заповед № ДК – 10 – СИР – 16 от 26.07.2016г. на Началника на РДНСК – Североизточен район (СИР) и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че територията, за която е издадено разрешението за строеж е регулирана, а не нерегулирана и оттук следва незаконосъобразност на извода за неспазване на изискването на чл. 48 ал. 8 от ЗУТ при издаване на разрешението за строеж. Твърди и че правото на преминаване учредено на заинтересованите в производството страни е погасено, тъй като е учредено за една година и не е подновявано. Претендира разноски по приложен списък.

Ответникът РДНСК – СИР с представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците Ч. К. Д. и Л. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. К. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

О. Г архитект на район „Приморски“ – община В. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

П. Аивен...